Беки Б. и аферата с чантата

Деветнадесет

Така. Това е моят шанс да впечатля Джес. Това е моят златен шанс да й докажа, че не съм нито куха, нито разглезена. И в никакъв случай не трябва да пропилявам този златен шанс!

Първото най-важно нещо е моят тоалет. Разглеждам смръщено дрехите, които си нося, разстлани по цялото легло в стаята ми в пансиона на Еди. Какъв е идеалният екип за събрание на групата на защитниците на околната среда? Не и кожените панталони… не и блузката с пайети… Погледът ми внезапно пада върху чифт камуфлажни панталони и аз бързо ги вадя от купчината.

Отлично! Вярно, че са в розово, обаче по този въпрос нищо не мога да направя. И… да! Ще ги съчетая с тениска с някакъв лозунг. Ама какъв съм гений, а?!

Измъквам една тениска с надпис „ГОРЕЩО“, която си ходи страхотно с камуфлажните панталони. Абе, май няма особено протестен вид, а? Обмислям ситуацията, после бързо изваждам един червен маркер от чантата си и изписвам думата „ЗАБРАНИ“.

Това „ГОРЕЩО ЗАБРАНИ“ май не се връзва особено, ама… нейсе. Важната е идеята, нали така?! Освен това няма да си слагам никакъв грим, с изключение може би на малко очна линия, спирала за мигли и прозрачен гланц за устни.

Обличам така измисления си екип, сплитам си косата на две плитки и заставам пред огледалото. Страхотна съм! Изглеждам направо като военен! Просто за опит вдигам ръка и козирувам, след което разтърсвам юмрука си срещу огледалото.

— На крак, работници! — изричам с груб глас. — Братя, под знамената!

Уха! Голяма работа съм, нали? Мисля, че тази роля доста ще ми пасне. Окей. А сега да тръгваме.

Протестното събрание се провежда в залата на кметството. Когато пристигам там, виждам, че стените са обсипани с лозунги от рода на: „Не ни разваляйте природата!“ Хората се точат около мен, а аз се насочвам към една маса встрани, на която се виждат чашки и бисквити.