Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
Оглеждам ококорените и изумени физиономии около себе си. Всички изглеждат като попарени. Сигурно въобще не са очаквали да напипам проблема толкова бързо. Изпълнена с нови сили, аз потропвам по листа и продължавам:
— Тези магазини тук са голяма глупост! Трябва да има филиал на „Спейс НК“, на „Джоузеф“ и може би на „Л. К. Бенет“!
Тишината в залата става болезнено осезаема.
Джес заравя глава в ръцете си.
Робин изглежда ошашавен, но прави храбър опит да се усмихне.
— Беки… очевидно имаме леко недоразумение. Ние не протестираме срещу плановете и характеристиките на търговския център. Протестираме срещу самото му построяване!
— Моля? — вторачвам се неразбиращо в него.
— Просто не искаме да го строят, това е! — обажда се Джес с изключително бавен и ядно-саркастичен тон. — Защото възнамеряват да разрушат регион, характеризиращ се със забележителна природна красота! Ето за това протестираме!
— О! — Пак се изчервявам. — Разбирам. Точно така. Природната красота. Аз тъкмо… хммм… тъкмо се канех да говоря и по този въпрос. — Изключително притеснена започвам отново да разлиствам страниците, като си поставям за задача веднага да поправя тъпата си грешка. — Така, като гледам, таралежите също ще бъдат застрашени — изричам накрая. — Вече забелязах няколко точки, опасни за таралежите. Или, както ги наричаме ние, ТОТ.
Забелязвам как Джес подбелва очи. Може би е крайно време да си затворя устата.
— Добър довод — отбелязва с леко напрежение в гласа Робин. — И така… Беки сподели с нас някои ценни аспекти от проблема по опазването на таралежите. Някакви други мнения?
Когато някакъв белокос старец започва да говори за поругаването на красивата ни природа, аз потъвам в стола си с разтуптяно сърце. Окей. Повече няма да се обаждам!
Радвам се, че не стигнах до споделянето на втората си забележка относно търговския център. А тя бе, че ми се струва недостатъчно голям.
— Моите притеснения касаят местната икономика — тъкмо декламира някаква елегантно облечена жена. — Извънградските търговски центрове разрушават живота на село. Ако този център се построи, това ще отнеме хляба на нашия местен магазин!
— Това е истинско престъпление! — изгърмява Лорна с металносивата коса. — Селските магазини са сърцето на нашата общност! Те трябва да бъдат подкрепяни с всички средства!
Вече се чуват все повече и повече гласове. Виждам как всички клиенти, които съм забелязала при Джим, си кимат един на друг.
— Как би могъл Джим да се съревновава с „Асда“?
— Трябва да поддържаме живота на малките магазини!
— Виновно е правителството…
Знам, че бях решила повече да не се обаждам. Но в този случай просто не мога да се въздържа.
— Извинете? — вдигам ръка колебливо. — Щом всички толкова държите да поддържате живота на вашия местен магазин, тогава защо не си купувате хляба на истинската му цена, а?!
Озъртам се и забелязвам, че Джес отново ме наблюдава гневно.
— Типично за нея! — обажда се тя. — Всичко се свежда до харчене на пари, нали така?
— Но нали това е магазин?! — изумявам се аз. — Точно това му е целта! Вие да харчите пари! И смея да твърдя, че ако започнете да харчите малко повече пари, магазинът ви със сигурност ще започне да процъфтява!
— Не всички на този свят са пристрастени към пазаруването, ясна ли съм, Беки? — срязва ме Джес.
— Ще ми се да бяха! — отбелязва Джим с горчива усмивка. — Откакто се появи Беки, приходите ми скочиха двойно!
Джес се вторачва в него със стиснати устни. Господи! Ама тя изглежда наистина бясна! Очевидно успях да я извадя от равновесие.
— Това беше просто една идея — изричам бързо и сядам. — Няма значение.
Дискусията отново набира скорост, обаче аз продължавам да седя със сведена глава и да разглеждам плановете за търговския център. И трябва да ви кажа, че бях абсолютно права. Магазините действително са истинска глупост! Няма нито едно място за продажба на хубави чанти… нито едно място, където можеш да си направиш маникюра… така де, разбирам какво искат. Какъв е смисълът да разрушаваш едно хубаво зелено поле с някакъв идиотски център, пълен с магазини, в които никой няма да иска да влезе?!
— … затова ние, членовете на комитета, решихме да се премине към предупредителни действия — казва Робин в момента, в който отново насочвам вниманието си към присъстващите в залата. — Организираме митинг, който ще се проведе след една седмица. И се нуждаем от всичката възможна подкрепа, която можем да получим. А също така и от колкото е възможно повече публичност!