Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Светлината пробяга по краката й, спря се за миг — и изчезна. Пазачът се ухили и затвори вратата. Миниванът продължи навътре в двора.
Домът на Васюкович се издигаше точно пред тях, в края на дългата алея, обградена от поляни. Нина се наведе напред, за да го разгледа по-добре, като неохотно призна възхищението си от ярко осветената сграда. Тя беше огромна, както и предполагаше, но елегантна, без очакваната новобогаташка простащина — идеално възстановена сграда в неокласически стил от началото на деветнайсети век, с високи извити прозорци, през които струеше светлина.
За сметка на това автомобилите, които бяха подредени отвън, напълно отговаряха на очакванията й. Поредица от скъпи, крещящи и безвкусни дълги лимузини и суперколи. Стопаните им слизаха от тях и ги оставяха в ръцете на униформените прислужници, които ги откарваха зад ъгъла на сградата. Нина предположи, че ако някоя от тях бъдеше одраскана, това щеше да струва на виновника много повече от годишната му заплата.
Микробусите се придвижиха напред. На предните стъпала излязоха още въоръжени охранители и се приближиха към тях. Момичетата излязоха от колите и бяха посрещнати от един мъж, облечен в бял смокинг. Той размени по няколко думи с всяка една от тях, преди да им посочи вратата. Накрая се приближи до Нина.
— Ъъъ, аз… Не говоря много добре руски — рече тя в отговор на инструкциите му.
Той се намръщи.
— Не говориш руски? Ой! Павел взе да се измързеливя; трябва да те изпратя обратно. Откъде си ти, от Америка? — Нина кимна. Той задъвка долната си устна. — Добре, вътре има няколко янки. Лесно ще ги намериш — ония, дето не си държат чашите. Остани при тях. Как се казваш?
— Нина.
— Нина, добре. Аз съм Димитри; ако ти трябва стая, намери ме. На горния етаж нямаш работа. Хайде, къш!
Въпреки че беше облечена с палто, Нина умираше от студ и с благодарност се устреми към входа, когато внезапен силен шум я накара да се спре насред крачка. Тя вдигна глава и видя един хеликоптер да се снижава над къщата, да се завърта и да каца на поляната. Но това не беше обикновен хеликоптер; по всичко си личеше, че е военен. Черен като нощта и с две роторни перки, монтирани една над друга върху една ос — това беше най-странната и зловеща машина, която беше виждала през живота си.
— Какво е това? — попита тя.
Димитри изглеждаше раздразнен.
— Това е новият заместник-министър на отбраната Феникс Мишин, фука се и съсипва тревата! Хайде, влизай, аз ще го посрещна, тук нямаш работа! — Той се обърна към хеликоптера и зачака двигателят му да угасне.
Нина затрака с токчета по стълбите и влезе в сградата, където беше посрещната от друг мъж с бял смокинг, който й взе палтото. В мраморното преддверие имаше няколко групички хора, които разговаряха оживено — всичките бяха мъже и всички обърнаха глави към нея, докато минаваше край тях, облечена в прилепналата си блестяща рокля. Тя се чувстваше ужасно притеснена и уплашена, но въпреки това не забрави ролята си и им се усмихна учтиво, преди да мине през двойната врата и да влезе в съседната зала.
Тя нямаше как да знае дали това беше бална зала или просто много голям коридор, но очевидно партито на Васюкович се провеждаше тук. В единия ъгъл се издигаше платформа, върху която някакъв диджей надуваше здраво техно, но дори силната музика беше заглушавана от боботенето на стотиците гласове на говорещи едновременно хора.
В залата беше ужасно задимено и като че ли всички държаха питиета в ръцете си. Мъжете бяха облечени със смокинги или с плейбойски дизайнерски костюми. По-възрастните жени бяха облечени официално, по-младите стояха като блестящи трофеи до богатите си съпрузи… или може би бяха там просто за забавление, тъй като момичетата на Приковски вече се бяха смесили с тълпата.
Нина направи няколко стъпки и изведнъж на пътя й се изстъпи червендалест мъж, облечен с прилепнал смокинг, който й се усмихна мазно и каза нещо на руски, заваляйки думите.
— Здрасти — отвърна тя с фалшива усмивка, като едва не се задави от острата миризма на афтършейв, която я удари в носа. — Съжалявам, но не говоря руски… Ъъъ, нет руски? Американка съм.
— А, американка! — избумтя дебелакът. — Памела Андерсън, да? — Той сви ръце в шепи пред гърдите си така, сякаш държи две волейболни топки, и се разсмя.
— Да — отвърна Нина, без да е особено впечатлена. — Между другото, поздравявам ви за вашите гърди — почти достигат на големина нейните. Извинете ме. Ох! — Тя подскочи, когато усети една ръка да се плъзга по десния й хълбок и да го стиска. Обърна се, в очакване да види друг пиян мъж и примигна изненадано, когато откри пияна жена.