Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Тя се огледа.
— В центъра на западната стена. Двойни врати.
— Ще свършат работа. Излез през тях.
Нина тръгна през залата, опитвайки се да не привлича вниманието — което при нейното облекло беше доста трудна задача. Нямаше нужда да знае руски, за да разбере, че предизвиква многобройни мръснишки коментари. Но вече почти беше стигнала до вратата…
Внезапно усети, как нечия ръка се залепва за задника й и го стисва, мократа длан изскърцва върху латекса. Нина преглътна една обидна тирада и се обърна. Зад нея стоеше дебелакът, с когото се беше сблъскала по-рано вечерта, който крепеше две чаши шампанско в свободната си ръка и се хилеше очаквателно.
— О, здрасти — каза тя със стиснати зъби. — Пак ли ти.
— Здрасти, Памела! — провлече той с пиянски глас, преди да премине изцяло на руски, плъзгайки ръка от хълбоците й към гърдите. Опита се да тикне едната чаша в ръката й.
Тя неохотно я прие, осъзнавайки, че ако продължи все така упорито да й я пробутва, най-накрая съдържанието й ще се озове в пазвата й.
— Благодаря. Хей! По-леко, тигре — добави тя, отблъсквайки мазната му ръка.
— Какво става? — попита Чейс, а гласът му подсказваше, че ако беше при нея, вече да е размахал юмруци.
— Нищо, само един твърде приятелски настроен мъж… — Изведнъж се сети, че може да се възползва от пияния дебелак. Тя чукна чашата му със своята и посочи към вратата. — Искаш ли да отидем някъде насаме? — Той се вторачи в нея недоумяващо. — Насаме? Мамка му. Шшт — каза тя, притискайки кокетно пръст към устните си и отново поглеждайки към вратата. Посланието най-после успя да проникне в съзнанието му и той се ухили под мустак, хвана я за ръка и я поведе към съседната стая.
Балната зала беше само за правостоящи; това беше голям салон, в който гостите отдъхваха върху модерни кожени фотьойли, разположени около стъклени маси. Върху една от тях Нина забеляза белите следи от употреба на кокаин. Облаците цигарен дим тук бяха още по-гъсти. Като се опитваше да не кашля, тя се взря през дима и видя вратата в дъното на стаята. Един сервитьор, който носеше табла с празни чаши, се изгуби зад нея. Тя побутна спътника си натам.
Зад вратата се разкри ярко осветен коридор, а поредният пазач, облечен в смокинг, се изстъпи пред тях и с учтиво изражение на лицето им препречи пътя. Дебелакът се разсърди и започна някаква тирада, която най-вероятно съдържаше изречения от вида „Не знаеш ли кой съм аз?“.
Нина му изшътка.
— Димитри каза окей — обърна се тя към пазача с надеждата, че той ще разбере поне две от трите думи. — Да вземем шампанско? — С жестове му показа как взима бутилка и й маха тапата. — Бум! — Пазачът я изгледа подозрително. — Димитри каза окей — повтори тя.
Най-накрая пазачът отстъпи встрани и каза нещо на пияния мъж, който отвърна с презрително „да, да“. Изглежда, само вторият етаж беше строго забранена зона. Нина забеляза друг сервитьор да се връща с пълна табла. Тя хвана дебелака за ръката и го поведе в същата посока.
Миризмата на храна замени дима. Намираха се в кухнята и сервизните помещения, където пищността преминаваше в най-обикновена елегантност. Стаята от едната им страна се оказа хладилно помещение, край стените й бяха подредени хладилни витрини, пълни със стотици бутилки шампанско, а край вратата бяха струпани още каси, пълни с „Дом Периньон“ и „Крут“, които чакаха да бъдат изстудени. В дъното имаше друга врата; тя зееше широко отворена, а зад нея цареше тъмнина.
Нина се изплъзна от мъжа и влезе в склада. Взе бутилка шампанско от едната витрина и подканващо прокара ръка по гърлото й. Мъжът изсумтя и на един дъх пресуши съдържанието на чашата си. Тя посочи тъмната стаичка. Той се запрепъва натам, а тя го последва навътре…
Разнесе се тъп звук, когато бутилката с шампанско се стовари върху тила му. Руснакът залитна напред и се стовари върху някакви кашони. Нина бързо провери пулса му, установи, че е стабилен, след това остави бутилката шампанско на пода до него.
— Удоволствието беше изцяло ваше — каза тя, излизайки от стаята. — Добре, Джак, вече съм сама. Най-после. Къде трябва да отида?
Гласът му се разнесе в ухото й.
— Намери входа към кухнята, но не влизай вътре — просто го подмини. След първия десен завой има една врата вляво.
— Ясно. — Тя хукна по коридора, по който вървяха сервитьори с табли в ръце, но те не направиха нищо, за да я спрат. Поклащащи се двойни врати и миризма на готвено месо й подсказаха, че това е входа към кухнята. Тя продължи напред, докато не стигна до десния завой. — Добре, стигнах до вратата.