Тайната на Ескалибур

Чейс прегърна Нина през раменете.

— Не, благодаря. Вече съм се уредил.

— Да, ти никога не си имал проблеми с жените, нали? Без пари и с тази физиономия — как го постигаш, по дяволите? — Той отново се изхили. — И на всичкото отгоре е знаменитост! Доктор Нина Уайлд, нали така? Добре дошли в Москва! Знам всичко за вашите открития — Атлантида и Херкулес. Но вие направихте грешка.

— Така ли? — погледна го подозрително Нина. Въпреки че руснакът изглеждаше приятелски настроен, цялото й същество крещеше да се маха от тук.

— Да. Отидохте и разказахте всичко на американското правителство, вместо да запазите тайната за себе си. Само си помислете колко пари щяхте да изкарате от продажбата на всички тези съкровища!

— Никога не е ставало въпрос за пари — отвърна ледено тя.

— Накрая всичко се оказва въпрос на пари. — Той извади пурата от устата си и се вторачи в куфарчето на Мичъл. — Като например колко е готов да плати вашият приятел тук, за да ви помогна. За кого работите, значи? ЦРУ? Военното разузнаване?

— Всъщност за DARPA — отвърна Мичъл.

Приковски го погледна с недоверие и лицето му се изкриви гротескно.

— Наистина ли? Бях готов да се обзаложа, че сте от разузнаването. Обикновено разпознавам себеподобните си.

— Себеподобните ти се крият в миши дупки, Павел — каза Чейс. Приковски като че ли не се обиди; напротив, дори изглежда се забавляваше. — Ще вършим ли работа или какво?

— О, аз винаги съм бил по работата. — Той щракна с пръсти и произнесе една-единствена дума на руски, при което двете блондинки се връцнаха на високите си токчета и излязоха от стаята, като затвориха вратата зад гърба си. — Каза, че искаш да поговорим за Леонид Васюкович.

— Точно така. Тази вечер той организира прием в своето имение. Искам да присъствам.

— Очакваш да ти уредя среща с един от най-богатите мъже в Русия? — попита Приковски с преувеличена изненада в гласа. Чейс просто го погледна. — Ха, разбира се, че мога да го направя! — изпъчи се той след миг. — Моите момичета ще бъдат там довечера, както и много други. Когато някой в Москва иска да празнува — естествено някой, който значи нещо — той идва при мен. Павел Приковски винаги разполага с онова, от което се нуждаят! Мога да ви уредя покана, никакъв проблем.

— Нямам предвид като гост — каза Чейс. — Искам да вляза, без някой да разбере за това.

Приковски изведнъж се стегна.

— Добре, това вече не е чак толкова лесно.

— Запознат съм с разположението на стаите в сградата и охранителната система — каза Мичъл. — Бил съм там. Трябва ни само някой, който да изключи охранителните камери за няколко секунди, за да може Еди да прекоси поляната. Максимум трийсет секунди.

— Моите момичета не са шпионки — възрази Приковски.

— Мога да им казвам какво да правят по микрофон в ушите…

— Не, не, не! Имаш ли представа какво ще им се случи, ако ги хванат? Васюкович е безжалостен тип, но неговият лейтенант, Круглов, е направо психопат! Той ще ги изкорми!