Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Не му казвай истинското си… — започна Чейс.
— Нина — отвърна тя машинално.
— Ох!
— Радвам се да се запознаем… Нина — каза Васюкович. Той я погледна озадачено, сякаш се опитваше да си спомни дали не са се виждали по-рано.
— Чувствата ни са взаимни, г-н Васюкович. — Настъпи неловко мълчание.
След миг, за нейна изненада, Васюкович се усмихна и ъгълчето на устата му потрепна в израз на неподправено забавление.
— Смея да заявя, че определено не приличаш на повечето млади жени, които познавам.
— Наистина ли? — попита Нина, без да е сигурна накъде отива разговорът.
— Да. Друга до сега да е направила поне три опита да се вмъкне в леглото ми — или в портфейла ми. Но у теб има нещо различно, веднага го усетих. Ти не си от косатките. Нещо различно, за разнообразие. — За миг в очите му проблесна меланхолия. — Красивите жени винаги ми се натискат, но всъщност изобщо не ме виждат — мержелеят им се само парите ми. А това отдавна престана да ме забавлява. — Той въздъхна и сви рамене. — Както и да е. Надявам се да си прекараш добре. — Той каза още нещо на Розалина, преди да забележи някой зад Нина. За пръв път на лицето му се изписа някакъв ентусиазъм.
— А, господин Мишин!
Нина се огледа, но побърза да се обърне, защото забеляза, че Круглов се връща. С него вървеше мъж около четирийсетте, със зализана назад коса, облечен в тъмносин италиански костюм. Тя си спомни името — това беше човекът, дошъл с военния хеликоптер.
Очевидно Розалина също го познаваше, защото го целуна по двете бузи. Нина просто стоеше встрани, чувствайки се оголена и пренебрегната. Но тъкмо когато й хрумна, че това е шансът й да се измъкне, тя осъзна, че всъщност е темата на техния разговор. Успя да различи думата „американка“ сред словесния поток, който се изливаше от устата на Васюкович.
— Американка ли? — Мишин погледна към Нина, след което прошепна на английски със силен акцент: — Може би е шпионка, която е тук, за да спи с мен и да научи всичките ми тайни! — Той се засмя на собствената си шега, последван от Розалина.
Васюкович се усмихна учтиво.
— Нямам усещането да е тук за това. — Той продължи на руски, като определено изглеждаше възбуден от темата.
— Нина — неочаквано се обади Мичъл в ухото й, гласът му се чуваше дори по-слабо и от Чейсовия. — Той говори за новата си „придобивка“. Сигурно има предвид Екскалибур. Мисля, че се готви да го покаже на Мишин, което означава, че мечът със сигурност е в сградата. Зарежи тая кучка и намери място, където да можем да поговорим — трябва да се добереш до охранителната система, за да може Еди да влезе.
— Добре — каза Нина, замаскирайки думата с кашляне. Тя изви глава, за да прикрие лицето си от Круглов и забеляза един келнер, който се провираше между тълпата, носейки в ръка поднос с чаши шампанско. — Искаш ли да ти донеса питие? — попита тя Розалина. По-възрастната жена изглежда се разкъсваше между новото си откритие и могъщите си приятели, като накрая изглежда се спря върху второто. Нина се отдалечи с облекчение в търсене на сервитьор, докато най-накрая се скри от погледа им и се отправи към един сравнително изпразнен от народ район от едната страна на стълбищата.
— Как се справяш? — попита Чейс.
— Ще оцелея — прошепна тя — Въпреки че едва не получих сърдечен удар, когато видях Круглов. О, имам и отпечатък на длан върху задника си.
— Чий? Ако е на Васюкович, ще се наложи да съживя копелето, след като го убия, за да мога да го очистя отново.
— Не, женски е.
— Наистина ли? — В гласа на Чейс се усети интерес. — Тройка, а?
Нина усети, че се усмихва, въпреки положението, в което се намираше.
— Според мен не е твоят тип, Еди. И определено не е моят.
— Не може ли да се съсредоточим върху мисията? — попита нетърпеливо Мичъл. — Нина, къде се намираш сега?
— До стълбището в големия коридор. — Тя вдигна поглед нагоре и забеляза пазачите, които стояха на горната площадка. Предаде на Мичъл думите на Димитри за това, че вторият етаж на къщата е забранена зона. — По дяволите, Васюкович идва.
Тя се наведе, преструвайки се, че затяга каишката на единия си сандал. Васюкович, Круглов и Мишин се изкачиха по стълбите, пазачите отстъпиха встрани, за да ги пропуснат.
— Ако отиват на втория етаж — каза Мичъл, след като Нина му предаде какво става, — значи имам доста добра представа къде може би държат Екскалибур. Добре, Нина, трябва да отидеш в задната част на къщата. Има ли някакви врати, които да не са охранявани?