Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Значи си американка? — попита жената. Изглеждаше около петдесетгодишна, с остро лице и слаба, но съдейки по прическата и облеклото й очевидно смяташе, че може да мине като двайсетина години по-млада. — Как намираш страната ни?
— Просто минавам през Полша и ха, ето я!
Жената се засмя пискливо. Кокалестата й ръка стисна китката на Нина като менгеме и рускинята я повлече след себе си през тълпата. — Ела, ела, да те запозная с приятелите ми.
— Аз, ъъъ, трябва да отида при г-н Васюкович — отчаяно се опита да се отърве Нина.
Жената отново се засмя.
— Значи извади късмет — той е от моите приятели!
— О, така ли? О, мамка му — добави шепнешком тя.
Жената я поведе през залата. Нина се огледа, опитвайки се да събере информация за вътрешното разположение в къщата. В дъното на коридора забеляза някакви стъпала от полиран мрамор, покрити с червена пътека. Димитри беше казал, че горният етаж е забранена зона; най-вероятно там държаха Екскалибур.
Тя чу жужене в лявото си ухо.
— … ваш ли ме? Нина? — гласът на Чейс прекъсваше от смущенията, тъй като се намираше почти на ръба на обхвата.
— Ммм-хм? — изхъмка тя със стиснати устни.
— Явно не можеш да говориш. Аз съм на позиция. Хеликоптер ли се приземи в градината?
— Ммм-хм.
— Богатите негодници винаги трябва да се изфукат, а? Добре, щом ти се удаде удобен случай намери си някое тихо местенце и се свържи с Джак, за да ти каже какво да правиш.
— Добре — измърмори тя.
Жената се обърна към нея.
— Какво?
— А, нищо, само се прокашлях. Малко съм жадна.
— Ще кажа на сервитьора да ти донесе нещо за пиене. Ела, стигнахме. — Тя поведе Нина към група хора…
И тя се озова лице в лице с Алексей Круглов.
Той се устреми към нея с мрачно лице. Приближи се на три крачки от нея, две, погледна я…
И отмина, леко отърквайки ръкав в ръката й, но не можа да я познае, не направи връзка между зърнатата за миг съблазнително облечена компаньонка и мръсната, уплашена археоложка, която беше видял в Англия. Но тя не можа да се сдържи и се обърна след него в случай, че изведнъж заподозре нещо, че намери някаква прилика между двете червенокоси жени и реши да се върне, за да погледне отблизо…
Той продължи да върви и се изгуби в тълпата. Тя въздъхна с облекчение.
Жената внезапно спря и Нина едва не се блъсна в нея. Тя каза нещо на руски на един слаб, непретенциозно облечен мъж с телени правоъгълни очила върху студеното, интелигентно лице, в когото Нина с трепет разпозна Леонид Васюкович.
Мъжът, замислил цялата конспирация. Мъжът, отговорен за убийствата на Бернд Руст, Мици Фонтана, Клоуи Лам и много други, чиито имена дори не знаеше, косвени жертви на неговия поход за завладяване мощта на Екскалибур. Той се намираше на една ръка разстояние от нея, неподозиращ нищо, беззащитен.
Но тя не можеше да направи нищо. Дори и да имаше куража да дръпне спусъка, прилепналата й латексова рокля не предлагаше никакво местенце, където да може да се скрие оръжие. Чейс би могъл да го направи — но него го нямаше. Единственото, което й оставаше, беше да се усмихва, за да прикрие страха си.
Васюкович отвърна на придружителката й с учтив престорен интерес и кимна, преди да погледне към Нина. Огледа силно гримираното й лице, мазохистичното й облекло, разголените крака и високите токчета и се обърна незаинтересувано към жената.
Нина се почувства леко засегната, преди да осъзнае, че отношението на Васюкович не касае лично нея. Той щеше да реагира по същия начин на всяко едно от момичетата на Приковски. Това беше реакцията на видял всичко човек, отегчението на милиардер, който отдавна е задоволил и най-щурите си фантазии. Въпреки че беше домакин на приема, той въобще не изглеждаше ентусиазиран от присъствието си тук.
Васюкович каза нещо на жената; тя му отговори и се усмихна на Нина.
— Нали каза, че искаш да се видиш с Леонид Васюкович? Ето ти го.
— Васюкович ли? — чу се гласът на Чейс в ухото й. — Господи, там ли е? Можеш ли да го намушкаш с нещо?
Васюкович отново се обърна към Нина.
— Розалина казва, че не говориш руски — рече той. Английският му беше отличен. — Жалко. Надявам се бързо да го научиш… — Той я погледна въпросително, в очакване да чуе името й.