Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Влез вътре. — Тя го направи и се озова в малка и студена стая, с тежка дървена врата на противоположната стена. Някакъв метален шкаф издрънча зловещо. — Трябва да има разпределителна кутия.
— Намерих я. Но дали няма да бъде заключена?
— Защо? — попита Чейс. — Това е собствената му къща.
Тя опита дръжката и кутията наистина се отвори без проблем.
— Ха. Добре, виждам хиляди електрически жици и джаджи.
— Трябва да намериш превключвателя, който е свързан с охранителните камери — каза Мичъл. — Да не те притеснява, че надписите са на кирилица, просто потърси числото 201. Само че не го натискай още.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Нина, докато преглеждаше безбройните превключватели и бушони.
— Компанията, която инсталира системата, изпрати плановете на един подизпълнител по електронната поща. Ние прихванахме писмото. Не забравяй, че DARPA създаде интернет.
— Значи трябва да внимавам какви сайтове посещавам, когато Нина я няма — каза Чейс. Тя не беше съвсем сигурна, дали той се шегува, но забрави за думите му в мига, в който намери нужния превключвател.
— Две-нула-едно, намерих го — каза тя. — Сега какво?
— Така, ето какво ще направиш — каза Мичъл. — Натискането на този бутон ще прекъсне захранването на част от охранителната мрежа. Но системата не е глупава — ако има срив, тя пуска диагностична програма и се опитва да рестартира поразените сектори. Ако не се възстановят до трийсет секунди, включва се аларма. Така че Еди разполага с двайсет и девет секунди да прескочи оградата, да прекоси поляната и да влезе в къщата — без да бъде забелязан от пазачите, — преди ти да натиснеш отново бутона.
— Двеста метра за двайсет и девет секунди? — попита Чейс. — Фасулска работа.
Нина не беше чак толкова уверена в това.
— Еди, сигурен ли си, че ще успееш?
— Трябва, нали? — отвърна той сериозно. — Няма да те оставя самичка там.
— Знаеш ли маршрута на охраната в двора? — попита Мичъл.
— С какво мислиш се занимавах през последните десет минути? Не съм гледал филмчета на айпода си. Топките ми замръзнаха на това дърво!
— Тогава се приготви да ги стоплиш. Еди, щом си готов за тръгване, започни да броиш обратно от три. Нина, щом той стигне до нула, натисни превключвателя. Аз ще отброявам секундите. Твой ред е, Еди.
Нина нервно вдигна пръст към бутона, а Чейс заговори.
— Виждам вратата, а най-близкият пазач се приближава към ъгъла. — Тя чу шумолене когато той смени позицията си. — Добре, приготви се. Три, две, едно… давай!
Тя натисна превключвателя.
Чейс скочи от клона. Стената беше покрита с бодлива тел; единият му крак се озова не върху тухла, а върху една от подпорките, върху които бяха прикрепени бодливите спирали. Тя се изкриви под тежестта му, телта изсъска металически, но само след миг той вече се беше озовал във въздуха със свити крака.
Скочи на земята… и залитна напред.
Теренът беше неравен, което нямаше как да се види на слабата светлина. Чейс едва не се строполи по лице, но успя навреме да протегне ръце. Пръстите му докоснаха студената земя и всяка тяхна ставичка беше пронизана от болка, защото поеха цялата тежест на тялото му. След това се надигна в поза на спринтьор на стартовата линия, като постепенно възвръщаше баланса си. Колко ли време беше изгубил?
— Двайсет и четири, двайсет и три…
Гласът на Мичъл го изстреля напред като куршум. Трябваше да преодолее повече от сто и осемдесет метра, нямаше място за грешки.
Чейс спринтира като луд, размахвайки ръце като бутала. Нина беше отворила задната врата и го чакаше, през процепа проникваше тънък лъч светлина. Поляната се простираше пред него. Поглед вдясно. Няма охрана. Вляво…
Мамка му!
Забеляза една фигура на ъгъла на сградата. Засега не гледаше към него — но докога?
— Петнайсет, четиринайсет…
А дори не беше преминал и половината разстояние. Сто метра за дванайсет секунди. Ще успее ли да се справи?
На теория, да, но това не беше лекоатлетическа писта…
Пазачът продължаваше да гледа към поляната пред къщата. Въпреки студа Чейс усещаше как го залива гореща вълна от напрежение, адреналин и страх.
— Седем…
Петдесет метра, четиридесет, тревата се сливаше пред погледа му. Той увеличи скоростта си, дробовете му изгаряха.