Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Кой ли щеше да повдигне въпроса?
Дръпнах здраво няколко пъти от лулата, довърших си виното, сипах още малко, отново почнах да пафкам. Заслушах се в звуците от лагера, вятъра, стомаха ми…
Бенедикт отпи глътка вино.
— Какви са по-дългосрочните ти планове — попита той с почти небрежен тон.
Можех да отговоря, че още не съм решил, само се наслаждавам на усещането, че съм свободен, жив и виждам… можех да му кажа, че това ми стига, засега, че нямам никакви конкретни планове…
И на него щеше да му е ясно, че разправям лъжи. Защото много добре ме познаваше.
Затова казах:
— Знаеш какви са плановете ми.
— Ако се каниш да искаш подкрепата ми, ще ти откажа. Амбър е в достатъчно тежко положение и без ново насилническо посегателство.
— Ерик е узурпатор.
— Предпочитам да гледам на него само като на регент. В този момент, който и от нас да претендира за трона, ще носи вина за узурпаторство.
— Значи вярваш, че татко е още жив?
— Да. Жив и в опасност. Той направи няколко опита да влезе във връзка с мен.
Успях да запазя лицето си безизразно. Значи излизаше, че не бях единственият. Но ако сега разкажех своята история, тя щеше да прозвучи лицемерно — като противопоставяне или чиста лъжа, — защото при нашия контакт преди пет години, той ме бе поощрил да взема трона. Разбира се, тогава може да е имал предвид регентство…
— Ти не предложи подкрепата си на Ерик, когато той завладя трона. Ще му я дадеш ли сега, когато вече го заема, ако се направи опит да бъде свален оттам?
— Както ти казах, гледам на него като на регент. Не твърдя, че одобрявам това, но не желая да има повече конфликти в Амбър.
— Значи действително ще го подкрепиш?
— Вече казах всичко, което имах да кажа по този въпрос. Ти си добре дошъл на гости в Авалон, но не за да го използваш като място за подготовка на ново нападение над Амбър. Това изяснява ли нещата по отношение на твоите намерения, каквито и да са те?
— Напълно — отговорих аз.
— В такъв случай, още ли искаш да ми гостуваш?
— Не знам. Твоето желание да няма повече конфликти в Амбър важи ли и при противоположни обстоятелства?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ако бъда върнат в Амбър пряко волята ми, ще се постарая да възникнат колкото може повече конфликти, за да не допусна повтаряне на предишното ми положение.
Лицето му се изопна и той бавно наведе очи.
— Нямах предвид, че ще те предам. Мислиш ли, че съм изцяло лишен от чувства, Коруин? Няма да допусна отново да бъдеш затворен, ослепен… или дори по-лошото. Винаги си добре дошъл тук и можеш да оставиш страховете си, редом с амбициите, на границата.
— Тогава все още бих искал да ти гостувам. Не разполагам с армия, нито съм дошъл тук да я събирам.
— При това положение от все сърце те каня да останеш.
— Благодаря ти, Бенедикт. Макар че не очаквах да те намеря тук, радвам се, че стана така.
Той поруменя леко и се усмихна.
— И на мен ми е приятно — рече. — Аз първият ли съм, когото виждаш… след като избяга?
Кимнах.
— Да, и съм любопитен да науча как се оправят останалите. Някакви големи събития?
— Никой не е умрял — отвърна той.
И двамата се засмяхме, а аз разбрах, че ще трябва сам да открия новите семейни клюки. Струваше си да опитам, обаче.
— Смятам да остана още известно време на бойното поле — подхвърли Бенедикт — и да пообикалям с патрулите, докато се убедя, че никой от нашествениците не е останал. Може да мине и една седмица, преди да се оттеглим.
— Така ли? Значи това не беше пълна победа?
— Надявам се да е била пълна, но никога не поемам ненужни рискове. Струва си да остана още малко, за да съм сигурен.
— Разумно — кимнах аз.
— … освен ако не желаеш много силно да останеш в лагера, не виждам никаква причина да не продължиш към града, където да се запознаеш по-отблизо с нещата. Държа няколко резиденции около Авалон. Мисля, че малкото имение, което имам предвид за теб, ще ти хареса. Не е далеч от града.