Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Изобщо не съм длъжна да задоволявам мръснишкото ти любопитство — уведоми го тя. — Просто… потърси бетанеца в себе си и току-виж си намерил душевен покой. Очаквам много скоро всички въпроси сами да намерят своя отговор. — „По един или друг начин, благодаря ви «много», адмирал Десплейнс.“

— И къде е мястото на Оливър във всичко това? — попита настойчиво Майлс, после устните му се кривнаха нагоре. — Освен че ще оглавява харема, предполагам.

„Ами да, Оливър се отнася сериозно към всяка задача, с която се нагърби.“ Корделия прогони доволната си усмивка и отговори с категоричен тон:

— Където той избере. Предстои му да вземе важно професионално решение, което не мога да обсъждам с теб, след това… ще разберем, като му дойде времето.

Майлс издаде устни напред.

— Професионално решение? Какво професионално решение? Та той е адмирал на сергиярския флот, за бога! — Веждите му се събраха в скорострелен размисъл. — На този етап от кариерата му няма да го насочат в друга област. Да се оттегли от въоръжените сили и да се посвети на дипломация като Иван? Всъщност би се справил прилично. Или… не, не… Трябва да е… комарският флот, бараярският флот, шеф на Операции? Тиболд е пуснал корени на Комар, Куприн го повишиха до адмирал на бараярската флота миналата година, Десплейнс е… мили боже, да не би да са му предложили Операции? Шеф на Операции?!

„Ох!“ Забравила беше колко бързо мисли Майлс и колко добре е информиран.

— Майлс! Обещах да го пазя в тайна! Аз имам право да го знам в качеството си на вицекралица. Ти нямаш.

— Имам, защото… я чакай, какво? Ако приеме, трябва да се върне във Ворбар Султана! Това вашето какво е, флирт за една нощ? — Изправи гръб, кипнал от внезапно възмущение. — Съблазнява те и си плюе на петите, а ти дори не го спъваш по пътя му към вратата?

— Първо, съблазнихме се един друг, и второ, още не е тръгнал към вратата. И трето, всичко е много по-сложно, отколкото го представяш ти.

— Което ни връща на първоначалния въпрос — кое го прави толкова сложно?

— Само преди няколко дни му ръмжеше като куче пазач за една прегръдка. Да не би да си сменил междувременно страните?

— На твоя страна съм — изръмжа той. — Само дето не ми е ясно какво точно включва твоята „страна“.

— Знам, миличък — въздъхна тя. „Но ми се иска да си на моя страна не толкова шумно и някъде другаде.“

— Шеф на Операции — каза замислено той. Явно нямаше да се откаже. — Леле. Нали си даваш сметка, че да отхвърлиш подобно предложение означава да сложиш край на кариерата си? Ще решат, че не си достатъчно отдаден.

— Познавам мисленето на висшето командване, да.

— Не че кариерата на Оливър не е достатъчно… достатъчно зряла и така.

— И това го знам.

Тъжна физиономия се прокрадна по лицето му — завиждаше на Оливър за кариерата в имперските въоръжени сили, за която и самият той бе мечтал навремето? Откровено казано, Корделия смяташе, че Майлс бе уцелил право в десетката с работата си за ИмпСи, където странната му гениалност се бе разгърнала в пълния си мащаб. Строгите правила в армията и флота не бяха за него и неминуемо биха довели до катастрофа — бяха довели всъщност, поправи се тя, спомнила си един ранен негов експеримент в тази посока. „Всички си имаме своите пропуснати разклонения.“