Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Бесен на повечето от тях, но особено на него, днес Ейб избягваше групата. Вероятно се беше настроил допълнително, когато беше научил тази сутрин, че Джакман е разпоредил на Страут да изпълни искането на Уес Фарел да ексхумира покойната майка на неговия клиент.
Преди да седнат, Страут каза на Харди, че се е обадил на Ейб от любезност, за да го уведоми за това решение. Бе изтърпял гневното излияние на Глицки по въпроса, после му бе благодарил и бе добавил, че все пак ще изпълни одобреното от Джакман искане.
Но никой друг като че ли не се притесняваше от неговото отсъствие. Едва бяха седнали и разговорът се завъртя на пълни обороти. Дейвид Фрийман започна с няколко коментара за ситуацията с „Парнас“ и каква прозорливост бяха проявили всички те миналата седмица. Не след дълго половината маса беше се включила с мнение по въпроса. В един момент стигнаха до първата колонка на Джеф Елиът за Малачи Рос, което накара Джеф да пита Марлин Аш дали вече е разговаряла с Рос и ако е разговаряла, как се е държал той в съда.
Тя се усмихна, погледна Джакман и отпи от ледения си чай.
— Съжалявам, без коментар, макар че тук сме извън протокола.
— Рос и Маркъм са били близки приятели, доколкото разбирам — обади се Харди. — Никога не са се спречквали. — Той хвърли поглед към Трея през масата насреща му. — Нещо като мен и Ейб.
Но Елиът смяташе, че знае къде е разковничето на историята.
— Чакай да те питам нещо, Марлин — започна той. — Диз смята, че са близки приятели, обаче аз съм чувал, че са имали разногласия едва ли не по всяко решение, което някой от тях е вземал през последните две години — бебето Емилия, „Синустоп“, лекарствените списъци — какво ли не.
Марлин Аш отпи от ледения си чай.
— Не мога да говоря за това, Джеф. Това е големият съдебен състав, разбери. Даже няма да кажа с кого съм разговаряла. Ако предпочиташ да смяташ, че е било с Рос — моля.
— Било е обаче днес, нали? Големият съдебен състав все така се събира във вторник и четвъртък, нали?
Джина Роук се включи.
— Още някой тук да иска да отменим Първата поправка? — Но думите ѝ бяха невинна закачка, поднесена с лек тон. — Тя не може да говори за това, Джеф. Наистина. Даже пред топрепортер като теб.
— И аз съм много далеч от това да се опитвам да я убеждавам — поклати глава Елиът, искрено развеселен от игрите на тези юристи, които очевидно възприемаха хората сериозно. Той пусна една усмивка към присъстващите на масата. — Обаче за нашето собствено назидание трябва да кажа, че доктор Рос има секретарка, Джоан, която ми съобщи, щом се обадих, че той се намира именно там. Надявам се, че не е била осведомена за най-секретната част.
— Тя е говорила с теб? — попита недоверчиво Роук. — След това, което направи с нейния шеф миналата седмица?
Елиът кимна сериозно.
— Може да е останала с впечатлението, че се обаждам, за да се извиня или нещо такова.
Докато Фрийман и Джакман се впуснаха в по-сериозна дискусия за проблема от миналата седмица — възможните фалшификации на сметки за доболнична помощ, Харди се наведе и попита тихо Елиът:
— Откъде знаеш за синустопа?
— По същия начин, по който разбрах, че Рос е пред големия състав. Аз съм репортер. Питам. И представи си — хората ми казват.
— Не съм толкова изненадан, колкото си мислиш. И аз самият съм разговарял с тоз-онзи. Откри ли нещо за списъка на Кенсинг?
Елиът въздъхна високо и спря, тъй като се появи Лу и започна да описва днешния специалитет, който включваше патладжан, соев кашкавал, калмар и някакъв вид сладко-кисел сос със сусамово масло.
Наистина хубаво, обеща той, може би даже кулинарен пробив, макар това да не бяха точните думи, които употреби.
Когато всички бяха поръчали специалитета, тъй като нямаше друг избор, Лу се прехвърли на съседна маса и жуженето при Джакман се поднови. Елиът се наведе към Харди.
— А нещо за тези необяснени смъртни случаи? Едно нещо, знам, е вярно. Това безспорно е слух.
Лицето на Харди помръкна. Нима Джеф го бе изпреварил в проверката на имената от списъка на Кенсинг? Може би беше открил, че осем от другите пациенти са умрели, както Джеймс Лектър, от естествена смърт.
— Какво имаш предвид? — попита Харди.
— Май не се изразих добре. Успокой се. — Елиът сложи ръка на ръкава на Харди. — Не исках да кажа, че е само слух, един вид, няма никаква истина в него. Исках да кажа, че има такъв слух, че много хора говорят за това. Ако можех да намеря няколко други такива моменти, с удоволствие бих ги свързал, за да направя още една колонка, но засега нямам история. Говорих с няколко души в „Портола“, но никой не разполага дори и с едно-единствено фактче. Скапана работа.