Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— От доктор Рос — прекъсна го Ан. — Той взимаше тези решения, не Тим.
— Щом казваш! — Погледът на Кенсинг даде на Харди да разбере, че той самият не вярваше на това. — Както и да е — продължи, — това лекарство е толкова евтино и така чудодейно, че настойчиво ни бе препоръчано да го предписваме на всичките си пациенти с всякакви алергични симптоми. Нали знаете за мострите?
— Не достатъчно — отговори Харди. — Разкажете ми.
— Ами когато излезе ново лекарство, техните представители тръгват и се опитват да накарат лекарите да го дават на пациентите безплатно. Идеята, разбира се, е марката да получи популярност. Препаратът действа, влиза в листата, ние го предписваме. Право в целта — ражда се ново чудодейно лекарство. Но мострената кампания за „Синустоп“ беше просто невероятна. В цялата страна трябва да са раздали милиони хапчета. И това беше необичайно. — Кенсинг кимна сериозно. — Бройките бяха необичайни, да.
— И какъв беше проблемът между Маркъм и Рос? — попита Харди.
Ан погледна Ерик, после отново Харди.
— Тим чу за първия смъртен случай и имаше много лошо предчувствие. Поиска от Рос да върне всички мостри и да го снеме от списъка, докато не бъде проверено по-нататък.
— Но Рос не го направи?
Ан поклати глава.
— Даже по-лошо. Той и Тим се бяха спречквали и преди, но в този случай Рос наистина се впрегна много. Каза на Тим, че той е медицинският директор, че познава този препарат. Тим отговаря само за бизнеса. Защо тогава да не си гледа работата и да не си пъха носа в медицината, от която нищо не разбира?
— Значи продължиха с това?
Кенсинг сякаш беше изваден от мълчанието.
— Чакай. Чакай малко. Не искаш да кажеш, надявам се, че Тим е бил доброто момче?
Тя го погледна гневно и безжалостно.
— Какво можеше да направи, Ерик? Кажи ми.
Харди не искаше да позволява търкането да се задълбочава. Кенсинг имаше достатъчно свои основания да мрази Маркъм — надали щеше да си промени мнението само защото Тим можеше да се окаже по-добър шеф, отколкото си е мислел.
— От колко време са заедно Тим и Рос?
— Те са двама от основателите — сви рамене тя. — Може да проверите.
— И напоследък са имали не едно спречкване, подобно на това за „Синустоп“?
Тя се намръщи.
— Няколко. Тим смяташе, че решенията на Рос не са медицински издържани. Вярваше, че трябва постоянно да предоставяме качествен продукт.
— Продукт — изръмжа Ерик. — Това ми харесва.
Харди не обърна внимание на прекъсването.
— Обаче със „Синустоп“ нещата се влошиха? Накрая какво стана?
— Ами, Рос се наложи. Не изтеглиха мострите…
Кенсинг добави завършека:
— И в страната още шестнайсет души умряха. Двама от тях — в „Парнас“.
В хода на разказа Харди вече си беше спомнил ясно скандала. Но макар да се бе шумяло много в новините, не се сещаше „Парнас“ да е била свързана по някакъв начин с това и им го каза.
Ан скочи в защита на Маркъм.
— Тим покри Рос, затова.
Кенсинг клатеше глава.
— Не. — После се обърна към Харди. — Тим даде изявление, че двамата пациенти, които са починали, са вземали мостри, които са получили оттук, преди да бъде съобщено за първия смъртен случай — и изглежда това беше вярно — че ние сме отказали всички мостри и сме свалили „Синустоп“ от списъците при първото съобщение за някакъв проблем. Което не беше вярно. И ако наричаш това „прикриване на Рос“…
— Точно това направи — сряза го Ан.
Харди се намеси, преди тлеещият в стаята гняв да избухне отново.
— Ясно, добре — каза той. — Ето за това нещо бих искал и двамата да продължите да мислите.
Обърна се и към единия, и към другия. Но напрежението оставаше високо.
Страхуваше се да не прекали с късмета си. Вече станал, продължи още малко да бъбри, за да ги предпазва един от друг.
— Боя се, че имам друга среща. Госпожо Кенсинг, благодаря за времето, което ми отделихте. Разбрахме се по въпроса за децата, нали? Всичко е наред, нали? Ерик, бих искал да разменим няколко думи с вас на излизане. Ще почакам, докато кажете „лека нощ“ на децата.
— Мила, прибрах се!
Той наистина не беше Рики Рикардо, но години наред в началото на брака им Харди бе влизал през входната врата с негова страхотна имитация. По неговия часовник се бе прибрал четири минути по-рано и като имаше предвид непрекъснато нарастващите изисквания на случая, който запълваше времето му, смяташе, че се е справил добре.
Размахала тъничките си крака и ръце, Ребека тичаше по коридора към него.
— Татко! Толкова се радвам, че се прибра!