Клетвата

Сега започна една игра на котка и мишка, като той изложи колкото може в по-общи линии и неясно плановете си за „Парнас“, от които Аш, спокойна, съсредоточена и сякаш разполагаща с цялото време на света, измъкваше детайлите един по един, малко по малко. Чувстваше се така, сякаш бавно го смилаха на кайма.

Когато свършиха, каната с вода пред него бе празна, а той бе толкова плувнал в пот, че все едно бе излял водата върху главата си, вместо да я изпие. Единствената добра новина бе, че въпросите за лекарствения списък се бяха фокусирали върху доларите и центовете, върху подробности за цената на отделните единици и размера на предписанията. Аш всъщност не засегна въпроса как поначало се включват новите лекарства в списъка. Рос мъчително очакваше тази заплаха да се реализира — ами ако знаеха? Или дори само подозираха? Нямаше ли да са задължени да му кажат, че по отношение на него се води следствие? Трябваше ли да спре и да настоява за среща с адвокат?

Но всички тези страхове останаха напразни. Аш продължи към своите собствени приоритети.

— И така, доктор Рос, нека да обобщим. Дали сте под клетва показания, че не очаквате „Парнас“ да банкрутира през следващите шест месеца, независимо дали градската управа изплати сметката от тринайсет милиона долара, която компанията ѝ е представила.

Рос се опита да изглежда уверено пред двайсетте граждани, седнали срещу него. Учуди го тяхното внимание, очевидният им интерес. Очакваха отговора му, макар да усещаше някакво насъбрало се нетърпение. Но може би, даде си сметка той, това идваше от самия него.

— Е, никога не казвай „никога“. Банкрутът защитава корпорацията от нейните кредитори, това е вярно. И ние наистина бихме могли да потърсим някакво облекчение в такова решение, ако градът не изпълни своите задължения. Но при групировка като нашата, когато най-големият ни клиент е градът и областта на Сан Франциско, това също така би се отразило негативно на доверието в нас, което и сега не е кой знае колко голямо. Както може би някои от вас знаят, към нас напоследък се отправят доста критики в пресата.

— Радвам се, че засегнахте този въпрос, доктор Рос. — Аш сякаш говореше сериозно. — Надявах се, че може да ни дадете малко вътрешна информация за разногласията, които сигурно са се появили в „Парнас“ в светлината на, да речем, случая с бебето Емилия. Мога да ви кажа, че съдебните заседатели вече са запознати в общи линии с тези събития. Може би бихте запълнили някои от белите петна? По-специално ролята на господин Маркъм и реакцията на различните хора от екипа. Моля, започнете с господин Маркъм.

— Искате да кажете, че според вас неговата смърт може да е свързана с бебето Емилия или нещо подобно?

— Това е темата на настоящото разследване, докторе. Смъртта на господин Маркъм. — Аш се бе приближила няколко крачки и сега, изправена, докато той седеше, се издигаше някак застрашително над него. — Някой е вкарал смъртоносна доза калий в неговата система. Като лекар не бихте ли се съгласили, че е много малко вероятно това да е било случайно?