Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Старая се. Но договорката беше, че клиентът ми ще говори пред големия съдебен състав, не пред двама полицаи в малка стая без видеозапис.
— Приемам забележката ти. Но Ейб изглежда се плъзга към погрешното заключение, че някак си всички ние сме се наговорили да спъваме надлежния процес. — Бяха стигнали до стъпалата на Съдебната палата и спряха на място. Джакман бе подчертано намръщен. — Аз съм крайно чувствителен по този въпрос. Дори само ако се създава подобно впечатление.
— Казал ли е Ейб наистина нещо такова?
— Не. Но не му харесва да му се нарежда да не арестува някого.
— С цялото ми уважение, Кларънс, ти не си направил нищо такова. Ти се съгласи, когато се договорихме, че най-вероятно не разполагаш с достатъчно основания за обвинение дори и при наличието на така нареченото „признание“. А сега му липсва даже и това.
— Което е най-новото му оплакване.
Харди кимна.
— Той е настроен да се оплаква, Кларънс. Смята, че съм видял възможност за емоционално изнудване и съм се възползвал от нея. Което, едва ли пък аз е нужно да изтъквам, направо ме обижда. Не съм направил такова нищо, не бих го направил и особено Ейб би трябвало да го знае.
— Е, вие сте големи момчета и някой от вас ще трябва да намери начин да уреди разногласията ви. Междувременно Марлин, мисля, ще е много доволна да бъде държана в течение на всичко установено, независимо дали идва от Ейб, или не. Очевидно си подхванал някои неща. Тези аутопсии например. Казано в скоби, от чиста учтивост и в духа на нашето взаимно сътрудничество, нямаше да е зле да ги беше поставил на нашето внимание малко по-рано. — Той отмахна с ръка извинението на Харди преди още да е започнало. — Все едно. Това е минала работа. Но не забравяй, че съм поел някакъв ангажимент тук, особено спрямо началника на отдел „Убийства“, с разрешението, дадено на Страут да продължи. Надявам се, че тези… необичайни занимания имат смисъл и че твоят клиент няма да направи нещо глупаво, да свърне встрани и да откаже да говори пред големия съдебен състав. Това би ме поставило в глупаво положение.
— Такова нещо няма да се случи, Кларънс. Наистина не мога да ти кажа, че имам друг заподозрян, който е по-подходящ от Кенсинг. Добрата новина е, че имам няколко, които не са по-лоши кандидати.
Джакман прие новината спокойно.
— Тогава трябва да убедиш Ейб да ги разследва.
— Това е най-голямата ми мечта, Кларънс. Честно. Освен желанието аутопсията по молбата на Уес Фарел да даде резултат.
— Какъв например?
Притеснението на Харди се изписа по лицето му.
— Към този момент, Кларънс — какъвто и да е.
Двамата си казаха довиждане и Харди проследи как гърбът на Джакман потъна в сградата.
Човешката навалица изпълваше стълбището: някои излезли да палнат по цигара, други — да изтръгнат в последната минута някакъв юридически съвет, трети просто влизаха или излизаха от самата сграда. Две огромни ловджийски хрътки бяха завързани за един от металните парапети. Всички минаващи заобикаляха животните, заспали на топлия камък — поради неотдавнашната смърт на млада жена, нападната от куче, популярността на най-добрия приятел на човека в града беше спаднала рекордно ниско. В далечния край на стълбището млада двойка китайци обядваха от двете страни на високоговорител, от който бумтеше азиатски рап.
Ароматът на бао — тези вкусни кифли от лепкаво тесто и сочно печено свинско, го накараха внезапно да осъзнае колко е гладен. Днешният специалитет на Лу може и да беше някакво кулинарно откритие, но повечето от гостите на масата не бяха стигнали до момент, в който биха били в състояние да го оценят. Самият Харди не беше сложил в уста повече от три хапки.
След като остави на Джакман достатъчно време да се отдалечи, Харди влезе в сградата и се изкачи с асансьора на четвъртия етаж. Глицки не бе в кабинета си. Харди излезе в коридора и набра един номер на мобилния си телефон.
Две позвънявания, после мелодични звуци.
— Глицки.
— Как е Хънтърс Пойнт?
— Кой е?
— Ха познай.
Пауза.
— Какво искаш?
— Пет минути. Къде си всъщност?
— Двайсет и втори отдел.
Това бе съдебна зала на третия етаж. Ако там въобще се случваше нещо, Глицки щеше да е изключил телефона си — да не направи това би предизвикало гнева на съдията Лео Чоморо. Така че съдебната зала бе тъмна или в почивка и Глицки просто се криеше там.
Ако Харди искаше да обвини Ейб, че е укрил доказателствен материал от него — а той го искаше — смяташе да направи това открито, лице в лице. Лейтенантът седеше на задната редица на най-отдалеченото от централната пътека място. Хвърли бегъл поглед, когато Харди влезе, но не си направи труда да го пресрещне. Другият също.