Трескав блян [bg]

- Ще влезем със сила - каза той след известно колебание. - Ще взема целия екипаж на „Рейнолдс“. Жулиж и Киселия Били вероятно мислят, че съм мъртъв. Ще ги изненадаме. През деня, разбира се. Няма повече да рискувам със светлината. Никой от хората на нощта не е виждал „Илай Рейнолдс“. Само Джошуа знае името му. Ще ги наближим, без значение дали са акостирали или не. След това ще изчакаме слънцето да грейне и тогава аз и всички останали ще се качим на борда. Изметта си е измет. Каквито и нешдяи да е събрал в Начес, те няма да си рискуват кожите срещу пушки и ножове. Може би ше тре’а се справим със самия него, но след това пътят ни ще бъде чист. Тоя път ще се уверя, че пред мен стои Жулиж, преди да му пръсна главата - Марш разпери ръце. - Достатъчно ли е?

- Звучи добре - каза Гроув.

Негър изглеждаше скептичен, но никой нямаше по-добри предложения, затова след кратко обсъждане решиха да следват първоначалния замисъл. В това време слънцето изгря и обля с лъчите си скалите и хълмовете на Виксбьрг. „Илай Рейнолдс“ трябваше да отплава. Абнър Марш стана от стола и се протегна. Чувстваше се забележително бодър като за човек, който не бе мигнал цяла нощ.

- Извеждайте го - извика той на кормчията, който тъкмо бе минал край тях на път за лоцманската будка. - Към Начес!

Докерите разхлабиха въжетата, които придържаха кораба към пристанището, и колесарят потегли назад, обърна хода си и навлезе в реката, докато край източния бряг вече се гонеха алени и сиви сенки, а облаците от изток порозовяха.

През първите два часа поддържаха добра скорост. Подминаха Уорънтън, Хард Таймс и

Гранд Гълф. Изпревариха ги няколко големи парахода, но в това нямаше нищо неочаквано. „Илай Рейнолдс“ не бе пригоден за състезания. Абнър Марш нямаше основания да бъде недоволен от бързината му, затова се оттегли за половин час - достатъчно време да огледа и изчисти пушката, да я зареди и да закуси набързо с палачинки, боровинки и пържени яйца. Между Сейнт Джоузеф и Родни небето притъмня и това съвсем не се хареса на Марш. Не след дълго над реката се разрази буря, трещеше, гърмеше и валеше, но слабо. Кормчията обаче реши да не рискува и се оттегли от движението за час край един склад за дърва. В това време Марш дебнеше за „Трескав блян“. Фрам или Олбрайт биха продъжили въпреки времето. Нямаше как обаче да наеме толкова опитен лоцман за „Илай Рейнолдс“.

Дъждът бе хладен и сив. Когато най-накрая престана, в небето се издигна прелестна дъга, която много се хареса на Марш. Все още имаха достатъчно време да стигнат Начес преди мръкнало. Петнадесет минути след като отплаваха отново, параходът рязко спря в пясъчен нанос - глупава и разочароваща грешка. Младият кормчия, който едва бе преминал чиракуването си, сега опитваше да навакса малко време, като преминаваше през несигурни отсечки, вместо да продължи в основния поток, който правеше плавен завой на изток. Преди месец-два мястото може би е било идеално за кормуване, но сега нивото на реката бе ниско дори за малки съдове като „Илай Рейнолдс“. Абнър Марш изруга от яд и тропна гневно с крак, когато разбра, че са заседнали. Кет Гроув и момчетата му излязоха с крикове и талпи, за да ги измъкнат. На няколко пъти дъждът преваляваше върху' тях само за да направи нещата още по-сложни. След четири часа и половина влага и тревоги кормчията задвижи колелото отново и „Илай Рейнолдс“ потегли напред, пръскайки кал и пясък след себе си. Тресеше се, все едно всеки миг щеше да се разпадне. Свирката му изрева триумфиращо. Продължиха бавно и внимателно по скосената отсечка, но веднага щом се върнаха в основния поток, течението ги понесе и „Рейнолдс“ набра скорост. Понесе се на юг, обвит в дим и с главоломна скорост като самия дявол, но дори и така нямаше как да навакса закъснението.