Трескав блян [bg]

В яда си той тропна силно с бастуна по палубата. Негър заговори отново, но Марш не го слушаше. Вместо това все гледаше към големия параход в пристанището.

- По дяволите - каза внезапно. - Какво става? - той посочи напред с хикориновия си бастун. - Пушек. Проклятие, подават пара! Ще отплават.

- Не се тревожете - предупреди го Иегър. - Ако отплават, значи отплават, но ще ги настигнем надолу по реката.

- Движат се през нощта, а денем акостират. Трябваше да се досетя. - Той се обърна към кормчията. - Господин Норман, не акостирайте. Продължете надолу по течението и отбийте в първия склад за дърва по пътя. Почакайте, докато ви подмине онзи кораб. След това продължете след него, доколкото е възможно. Много по-дяволски бърз е от „Рейнолдс“, затова не се притеснявайте, ако го изпуснем. Просто продължете на юг възможно най-близо до него.

- Както заповядате, капитане - отвърна лоцманът.

Той завъртя старото дървено кормило. „Илай Рейнолдс“ скоро се върна в основния поток.

Бяха в склада вече деветнадесет минути, а от двадесет бе нощ когато „Трескав блян“ премина край тях. Марш го побиха тръпки пред вида на огромния параход. Корабът продължи надолу по течението с изящество, тихо и плавно. Това му напомни за движенията на самия Дамон Жулиж. Повечето светлини бяха изгасени. На основната палуба пещите сияеха слабо в червено-розово. Само няколко от първокласните каюти на котелната палуба обаче светеха. Тексаската палуба и лоцманската будка тънеха в мрак. На Марш му се стори, че вижда самотен силует на кормилото, но не бяха достатъчно близо, за да е сигурен. Луната и звездите обливаха с бледо сияние бялата боя и сребристите украшения. Червените корпуси на колелата изглеждаха ужасно. По реката блеснаха светлините на друг параход, който се движеше на север. Двата съда сигнализираха един на друг. Марш би познал свирката по всяко време, но сега тя звучеше по-студено и траурно от преди, като скръбен вопъл, изпълнен с болка и отчаяние.

- Спазвай дистанция - каза Марш на лоцмана, - но не спирай да ги следваш.

Един от докерите развърза въжето, което ги придържаше към пристана на склада за дърва. „Илай Рейнолдс“ погълна вечерята си от смола и борови цепеници и продължи надолу по реката след големия си непокорен братовчед. Минута-две по-късно друг кораб, движещ се към Начес, премина край „Трескав блян“ и продължи към тях с мощен писък на свирката си. „Рейнолдс“ отвърна, но в сравнение с всесилния вой на „Трескав блян“ прозвуча слабо и вяло. Това изпълни Марш със съмнения. Предполагаше, че ще ги изгубят в далечината за минути, но не стана така. „Илай Рейнолдс“ плаваше в калватера на „Трескав блян“ цели два часа. Изпуснаха ги дузина пъти на завоите, но винаги успяваха отново да ги видят. Разстоянието между двата парахода нарастваше, но толкова бавно, че почти не се усещаше.