Трескав блян [bg]

Киселия Били го изгледа предпазливо.

- Този път ще се уверя в това, господин Жулиж.

- Ах - въздъхна Дамон, - да. Лоцман, искам да минем на около фут от тях. Ясно ли е? Джошуа Йорк извърна поглед от реката само за миг, без да изпуска кормилото от здравата си хватка. Студените му сиви очи срещнаха погледа на Жулиж в мрака на лоцманската будка и след това се сведоха надолу.

- Ще преминем близко - промълви тихо Йорк.

На кушетката зад печката Карл Фрам се раздвижи немощно. Той седна и се изправи, за да застане зад Йорк. Взря се в реката с помръкнали, полумъртви очи. Движеше се бавно и залиташе като пияница или грохнал старец. Като го гледаше сега, на Били му бе трудно да си припомни някогашната му самоувереност. Дамон се бе погрижил добре за Фрам. Стана през онзи ден, когато кормчията се върна на кораба. Шляеше се важно-важно, без да знае, че нещата са се променили. Тогава високият като вьрлина Карл се изфука глупаво пред Жулиж, че имал три съпруги. Това силно развесели Дамон.

- Понеже повече няма да ги видиш - беше му казал той, - ще имаш нови три жени на борда. Лоцманите имат свои привилегии, нали така?

Синтия, Валери и Кара се редуваха. Пиеха внимателно, но достатъчно често. Фрам бе единственият им кормчия с разрешително и не можеха да го изгубят, въпреки че сега Йорк управляваше почти през цялото време. Карл вече не бе висок и силен, нито пък самоуверен. Едва говореше и провлачваше стъпките си. Целите му ръце бяха покрити със следи от зъби и драскотини, а в очите му тегнеше трескав поглед. Той примижа и се загледа в раздрънкания колесар. Изведнъж сякаш го изпълни някакво оживление. Дори се усмихна95.

- Близко - промълви лоцманът. - Залагам, че ще мине близко.

Жулиж го изгледа.

- Какво имате предвид, господин Фрам?

- Хапс’лютно нищо - отвърна той. - Освен че ще ви халоса като коч - усмивката му се разтегна до ушите. - Залагам, че старият капитан Марш е нашибал цялата котелна палуба на тая таратайка с взривове. Ива си е стар моряшки номер.

Жулиж върна за кратко погледа си към реката. Колесарят напредваше право към „Трескав блян“ и лудо бълваше огън и дим.

- Лъже - каза Киселия Били. - Той все лъже.

- Гле’йте колко бързо напредва - каза Фрам и съвсем не грешеше.

С потока зад себе си и колелото, край което водата кипеше, параходът се носеше напред като самия дявол.

- Господин Фрам е прав - каза Джошуа Йорк и с тези думи започна да върти колелото в другата посока с отмерени и бързи движения.

„Трескав блян“ отмести рязко носа си наляво. Миг по-късно напредващият колесар се отклони в противоположната посока и започна да им се изплъзва. Дори прочетоха избелелите ъгловати букви на корпуса му: