![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
„Илай Рейнолдс“ беше малък и бавен съд. Креташе по реката с почти срамна скорост, а честите спирания го забавяха още повече. Градовете обаче се редяха един след друг и те подминаваха гори, къщи и други параходи, зад себе си оставяха острови и наноси, кормчията ловко избягваше клони и паднали дънери и продължаваше неизменно на юг, все на юг. Отминаха Сейнт Женевиев, след него Кейп Жирардо и Кросно, спряха за малко в Хикман и за по-дълго - в Ню Мадрид. Карадърсвил бе забулен в мъгли, но го откриха. Осилока бе притихнала, а Мемфис - шумен. Хелена. Роуздейл. Арканзас Сити. Наполеон. Грийнвил. Лейк Провидънс. Когато „Илай Рейнолдс“ достигна Виксбьрг, на пристанището чакаха двама мъже.
Абнър Марш изпрати на брега по-шлямата част от екипажа, а той и капитан Иегър посрещнаха посетителите в главната каюта на парахода. Единият беше едър, с бьрнсайдски бакенбарди92 и глава, плешива като гълъбово яйце. Носеше костюм от черно сукно. Другият бе по-слаб, добре облечен чернокож с пронизващи черни очи. Марш ги покани да седнат и им поднесе кафе.
- Е - попита той, - къде е?
Плешивият духна намръщен в кафето си.
- Не знаем.
- Платих ви да намерите парахода - каза Марш
- Не може да бъде открит, капитан Марш - каза чернокожият. - С Хенк търсехме, бъдете сигурен.
- Не казвам, че не сме открили нищо - допълни плешивият. - Само дето засега нямаме самия кораб.
- Добре - каза Марш. - Кажете ми тогава с какво разполагате.
Чернокожият извади лист хартия от вътрешния джоб на сакото си и го разгъна.
- По-голямата част от екипажа и пътниците са слезли на Баю Сара, след като са се уплашили от жълтата треска. На следващата сутрин „Трескав блян“ е отплавал. Според всички свидетели е поел срещу течението. Срещнахме се с няколко негри от един склад за дърва, които се кълняха, че е заредил при тях. Може и да е било лъжа, но не виждам защо ще ни лъжат. Следователно знаем посоката на съда. Имаме достатъчно показания, че са го видели да продължава нататък, или поне така смятат.
- Само че така и не е достигнал Начес - добави другият детектив. - Това е... колко... осем, десет часа нагоре по реката.
- По-малко - каза Абнър Марш. - „Трескав блян“ е адски бърз.
- Бърз или не, загубил се е между Баю Сара и Начес.
- Ред Ривър се влива там - добави Марш
Чернокожият кимна.
- Но корабът ви не се е появявал в Шрийвпорт, нито в Александрия. В складовете там също не си спомнят за „Трескав блян“.
- По дяволите - каза Марш
- Може би е потънал - предположи Кет Гроув.
- Знаем и още - каза плешивият детектив и отпи от кафето си. - Параходът ви не е бил виждан в Начес, но някои от хората, които споменавате, са били.
- Продължавайте - подкани го Марш.
- Прекарахме доста време на улица „Силвър“ - каза той. - Разпитвахме насам-натам. Раймонд Ортега. Там го познаваха, присъства и във вашия списък. Една нощ в началото на септември той отново се появил, за да посети някакъв набоб от високите части на града и още няколко души - в ниската. С него били още четирима души. Един от тях съответства на описанието, което давате за Киселия Били Типтън. Останали за около седмица и свършили някои интересни неща. Наели доста хора: бели, цветнокожи, всякакви. Наясно сте какви можеш да наемеш в Начес-под-хьлма.
Абнър Марш наистина знаеше. Киселия Били Типтън бе прогонил екипажа, за да го замени с банда главорези като самия себе си.
- Моряци? - попита капитанът.
Плешивият кимна.
- Има още. Този Типтън е посетил „Форк ин дъ Роуд“.
- Това е голям пазар за роби - поясни другият детектив.
- Купил е една сюрия. Платил в злато. - Плешивият извади двадесет златни долара от джоба си и ги сложи на масата. - Монетите били такива. Купил е и някои други неща. Платил е по същия начин.
- Какви неща? - попита Марш.
- За робите - отвърна му чернокожият. - Окови, вериги, чукове.
- Също и боя - добави другият детектив.
Изведнъж истината се стовари върху Абнър Марш като мълния.
- Боже Господи! - възкликна той. - Боя! Нищо чудно, че никой не го е виждал. По дяволите! По-умни са, отколкото мислех, пък аз съм истински бунак! Как не се сетих? -Капитанът удари с големия си юмрук по масата толкова силно, че чашите с кафе подскочиха.