Трескав блян [bg]

- Хей! - викна Били. - Оставяш ги да избягат! К’во прайш? - той посегна зад гърба си и извади ножа, за да го опре в гърба на Йорк. - К’во прайш?

- Пресичам реката, господин Типтън - отвърна спокойно Джошуа.

- Върни кормилото обратно. Марш не пресича нищо, нали виждам, откъсва се напред -Йорк не обърна внимание на думите му и Били се ядоса още повече. - Върни кормилото! Не чуваш ли?

- Преди малко минахме покрай заливче - каза Йорк. - Край устието му беше паднала изгнила канадска топола. Това е знакът. На този знак трябва да пресека. Ако продължа направо, ще се насоча към дъното и потъваме. Ей там пред нас има остра подводна скала. Твърде дълбоко е, за да се вижда над водата, но не и толкова, че да не ни разпори дъното. Нали така, господин Фрам?

- Сам не мога да го обясня по-добре.

Киселия Били се огледа подозрително.

- Не ви вярвам - каза той. - Марш не пресече, а дъното му не се разпори. Това поне го видях - той размаха ножа си. - Няма да го оставиш да се измъкне.

В това време „Илай Рейнолдс“ увеличи преднината си с още стотина фута. Едва тогава по-малкият параход измени курса си малко надясно.

- Боцманче - каза Карл Фрам с презрение, - мамка му, тоя малък колесар, дето преследваме, няма никаква изместимост. Като навали добре, може да мине през половин Ню Орлиънс, преди да разбере, че е напуснал реката.

- Абнър не е глупав - добави Джошуа Йорк, - нито пък кормчията му. Знаеха, че скалата е твърде дълбоко, за да я опрат дори когато реката е на това ниво. Минаха над нея и се надяваха, че ще ги последваме, за да се ударим. В най-добрия случай щяхме да ударим дъното по изгрев. Сега разбирате ли, господин Типтън?

Киселия Били се намръщи. Чувстваше се като глупак. Той прибра ножа, а Карл Фрам започна да се смее. Беше твърде тихо, но достатъчно, за да го чуе Били.

- Млъквай, да не докарам женорята ти - сопна му се той и на свой ред също се закикоти.

„Илай Рейнолдс“ вече се бе превърнал в точка на хоризонта, но пушекът му още се издигаше в небето, а светлините тлееха в далечината. Киселия Били се загледа в тях мълчаливо.

- Защо толкова много се вълнувате от бягството на Абнър? - попита тихо Йорк. - Какво зло ви е сторил капитанът, господин Типтън?

- Не му харесвам брадавиците - отвърна хладно Били, - а Жулиж го иска за себе си. Неговите желания са и мои.

- Какво ли щеше да прави без вас - каза Джошуа. Киселия Били не обърна внимание на тона му, но преди да възрази, Йорк отново заговори: - Той те използва, Били. Без теб ще бъде нищо. Ти мислиш и действаш вместо него, пазиш го през деня. Няма да е същият, ако не си тук.