Трескав блян [bg]

Нямаше да е трудно и Абнър Марш знаеше това. Коносамент за товар към Ню Орлиънс. Никога нямаше да заподозрат нещо. Каци с експлозиви, поставени на основната палуба, недалеч от нагорещените до червено пещи и всички онези огромни котли под високо налягане. Можеше да го уреди. Това щеше да е краят за Жулиж и за всички хора на нощта. Фитил, хронометър и можеше да се направи.

Абнър Марш затвори очи. Когато ги отвори отново, горящият параход бе изчезнал, а писъците и грохотът на взривяващите се котли - заглъхнал. Тишината отново обгръщаше нощта.

- Не мога - каза си той на глас. - Джошуа е още на борда. Джошуа.

А и другите бяха, или поне се надяваше: Уайти Блейк, Карл Фрам, Косматия Майк Дън и неговите момчета. Пък и трябваше да помисли за своя прекрасен „Трескав блян“.

Марш си представи и друго зрелище. Край един притихнал завой на реката два огромни парахода плаваха един до друг. Зад тях се виеха къдрици от дим, короноваха ги пламъци, колелата им се въртяха яростно. Когато приближиха, един от тях излезе начело. Отначало -само малко, а после - все повече и повече, докато накрая не задмина опонента си напълно. Продължаваше да напредва, докато се губеха в далечината. Марш забеляза имената им. Първенецът беше „Трескав блян“. Знамената му се вееха, докато се носеше, бърз и необезпокояван, нагоре по течението. Зад него беше „Еклипс“, сияещ въпреки поражението си.

„Ще го направя“, помисли си Абнър Марш.

По-шлямата част от екипажа на „Илай Рейнолдс“ се върна на борда около полунощ Капитанът ги видя да приближават откъм Виксбърг и чу нарежданията, които Кет Гроув даде за снабдяването с дърва още тогава, на лунната светлина. Бяха поредица кратки заповеди. Часове по-късно се завихриха първите колони дим от комините, докато машината загряваше. Имаше поне час до изгрев. Някъде тогава Негър и Гроув се появиха на ветровитата палуба. Със себе си носеха столове и кафе. Седнаха мълчаливи до Марш и му наляха от чайника. Кафето бе черно и горещо. Той отпи блажено.