Скрутатор [bg]

— А сега си пазач на баща ми. — Колкото и да се бе постарал да го потисне, в гласа на Ниш все пак се бе промъкнало известно презрение от обикновената войнска орис на приятеля му.

Но Ксабиер не беше от обидчивите. Той весело перна с лапата си Ниш по гърба, при което едва не напълни дробовете му с гръбначни костици.

— Сега съм лейтенант, а ако оцелеем предстоящата битка, ще ме повишат в капитан. — Той се намръщи в отговор на думите си, сетне се ухили. — Което ние ще сторим. Харесва ми да дежуря нощем. Свежият въздух е за предпочитане пред задухата на офицерските шатри.

И още по-потискащото присъствие на баща ми, помисли си Ниш.

Ксабиер плъзна поглед по склона, а механикът се замисли за детството. Край на другарството им бе сложила смъртта на майката на Ксабиер, след което събитие овдовелият съпруг и баща се бе преместил в друг град.

Тъй като не видя нищо, войникът отново се обърна към Ниш:

— Какво правиш тук, Крил-Ниш? Защо се промъкваш като шпионин? Не шпионираш, нали? — Ксабиер го погледна разтревожено. — Зная какво ти причини баща ти. И последният войник от армията не подкрепя решението му. От уважение към теб аз самият няма да говоря против него, но ще ти кажа, че всички му се подчиняват, защото се страхуват от него. — Той поклати глава.

— Стоях на върха на скалата и разглеждах лагера, когато видях някаква сянка да се движи. Реших, че това са лиринксите, наблюдаващи армията…

Сега Ниш се сети, че човек с ръста на Ксабиер и развято от вятъра наметало — мнимо крило — лесно би могъл да бъде сбъркан за лиринкс в слабата светлина.

— Къде? — попита Ксабиер. — И кога?

— Там. — Ниш посочи надясно. — Преди почти час.

Приятелят му се отпусна.

— Сигурно съм бил аз, но за всеки случай ще отида да погледна. — Ксабиер хвана окачения на колана му извит рог, но размисли и го отпусна обратно.

Не откриха нищо.

— Явно си видял мен — каза Ксабиер и след кратка пауза косо погледна към Ниш. — Зарадвах се да чуя, че си избягал със скрутатора. Той е добър човек. Но… Ниш, какво правиш тук?

Механикът подбра думите си внимателно. Макар армията на Троист да бе пристигнала, за да помогне, той не бе получил разрешение да разкрива тази тайна.

— Зная какво си мислиш, Ксабиер. Аз съм обявен за предател, а сега изниквам край лагера, шпионирайки… — Макар войникът да се държеше дружелюбно, Ниш знаеше, че някогашният му приятел няма да се поколебае да изпълни дълга си. — Откакто баща ми пое командването на войската, не съм спирал да се страхувам, че той отвежда войниците ни в капан. Трябваше да узная.

Макар това да бе част от истината, и за самия Ниш казаното прозвуча неубедително.