Скрутатор [bg]

Ксабиер изруга под нос и стисна ръката на Ниш по-силно. Вече нямаше как да го спаси.

— Виж кого намерих — каза той. — Самият Крил-Ниш Хлар.

— Джал-Ниш ще остане изключително доволен — рече другият войник. — Да се надяваме, че ще изрази благодарността си. Да го отведа аз, ако искаш.

Не! — помисли си Ниш. Очевидно беше, че другият войник е тласкан или от алчност, или от злоба.

— Сам ще го сторя — сухо отвърна Ксабиер. — Моята смяна почти привършва, а на теб ти остава близо час. Последвай ме, Крил-Ниш.

Той поведе Ниш по стръмната пътека. Скоро двамата срещнаха часовой, пристигащ да отмени Ксабиер. След кратък разговор механикът и приятелят му продължиха.

Ниш все още не бе готов да се срещне с баща си. Надали някога щеше да стане готов. Какво да му кажа? — отчаяно си мислеше той. И какво ли щеше да му причини Джал-Ниш този път?

— Виждам, че се тревожиш, Крил-Ниш — каза Ксабиер, когато двамата достигнаха дъното на долината и се отправиха към лагера.

— Знаеш какъв е баща ми. Представи си…

— Не мога да си представя. — Той постави ръка на рамото на Ниш. — Но в мислите си ще бъда с теб. Съжалявам, Крил-Ниш. Ако можех да предотвратя това, щях да го сторя, но след като те видяха и други, вече съм безсилен.

— Разбирам дълга — мрачно промърмори Ниш.

— Ще те отведа до шатрата му.

Докато крачеше редом с лейтенанта, Ниш потисна силното си желание да се втурне сред редиците палатки. Но така би постъпил само един страхливец. Пък и той нямаше шанс да надбяга Ксабиер.

Войникът го преведе през кордона стражи, заобиколили голяма палатка, повдигна платнището ѝ и пристъпи в преддверието. Неговата завеса бе отметната и от вътрешността на шатрата долиташе светлина. Джал-Ниш бе сам, с гръб към тях, приведен над маса, покрита с реторти, алембици и други алхимически уреди. Устата на Ниш пресъхна. Той нито веднъж не бе успявал да се противопостави на баща си.

Ксабиер тихо прочисти гърло. Джал-Ниш извърна глава и трепна, когато видя сина си да стои до войника. За момент маската се отмести, разкривайки болната плът отдолу. Сетне едноръкият тръсна глава, за да я намести.

— Слушам те, лейтенанте — каза той.

— Открих го по време на дежурството си край склона, сър. Твърдеше, че бил видял…

— Той сам ще ми каже. Свободен си. Изчакай отвън. И не пускай никого!

Щом Ксабиер излезе, Джал-Ниш спусна платнището с ръката си и се приближи до Ниш, заставайки гръд до гръд с него.

— Чух, че си избягал с Флид. Предполагам, че той стои зад това?

Ниш бе очаквал този въпрос.

— Флид е мъртъв — заяви той.

— Мъртъв? Как?

— Рана, която получи по време на бягството, се инфектира и той почина от отравяне на кръвта. Не можах да сторя нищо, за да му помогна.

— Жалко — каза Джал-Ниш с безразличие. — Исках да го видя как страда, преди да умре. Ами ти, Крил-Ниш? Какво искаш?

Паникьосан, неспособен да размишлява ясно, Ниш изтърси първото нещо, което му дойде на ума.