Скрутатор [bg]

— Игур също е живял дълго, но в неговия случай дълголетието е било естествено — никой не знае на какво се е дължало. Всички онези мъже и жени, които са удължавали живота си, са били движени от алчност. Те са искали онова, което единствено останалите човешки видове — аахими, харони и фелеми — имат правото да притежават. Аз имам много недостатъци, Ниш, но алчността не е сред тях.

И скрутаторът показно се зарови в книгата си.

— Коя част четете в момента?

Флид въздъхна, но все пак отдели поглед от книгата.

— Четях последната част, където харонът Рулке отворил двер между световете и се опитал да доведе останалите си сънародници в Сантенар.

— Не си спомням това — заекна Ниш.

— Смятах, че познаваш добре Великите сказания? — Слятата вежда на Флид се приведе в средата на челото му.

— Аз също.

— Накратко, едва сто харони оцелели прехода в празнотата и завземането на Аахан. Стоте, както били наричани, по някаква причина не били в състояние да се размножават на този свят. Смъртта не ги притеснявала, но дългият им живот ставал все по-мрачен и самотен, защото един след друг те ставали безплодни. Заплашвало ги изчезване.

— За да ги спаси, Рулке превел малцината плодовити до Сантенар. Но Феламор, предводителят на фелемите, който винаги се боял от хароните, отворил друга двер в празнотата и насочил към тях група транкси — интелигентни крилати създания, приличащи на лиринкси… Мисля, че лиринксите са се плътоформирали, за да приличат на тях. — За момент той се замисли над това, преди да продължи. — Докато Рулке се сражавал с илюзиите на Феламор, транксите избили всички останали плодовити харони. От този момент видът на Рулке бил обречен. Благородният Рулке бил убит скоро след това, а оставащите от Стоте се оттеглили в празнотата, за да умрат. Изненадан съм, че не знаеш тази част от историята — заключи Флид. — Според мен това е най-голямата трагедия във всички Истории. Изключително мъчително сказание. Дори падането на Тар Гаарн не може да се сравнява с него.

— Чувал съм много от сказанията, макар и не от устата на майстор хроникьор или разказвач.

— Такива не са останали много, след като Историческият колеж в Чантед бе унищожен от лиринксите. Повечето от наставниците и техните ученици бяха изядени. И с право, защото липсата им на талант бе наскърбителна. — Той се усмихна. Личеше, че Флид се връща към обичайната си своенравност. — Самият аз предпочитам да чета древните майстори. Те са по-близо до истината…

Скрутаторът замлъкна рязко, прекъсвайки мисълта си.

— Не знаех, че е имало Исторически колеж — каза Ниш.

Флид повдигна лявата страна на прословутата си вежда.

— Теб изобщо учили ли са те на нещо, момче? Колежът има хилядолетна история. Но пък ти не си бил роден по време на унищожаването му — началото на края за Мелдорин. След това бе само въпрос на време целият остров да рухне, включително древен Туркад. Градът се сражава дълго и храбро. Благороден провал, сам достоен за Велико сказание, ако бе останал някой майстор хроникьор, който да го опише.