Скрутатор [bg]

Луната се намираше само на няколко дни от пълнолуние, но тук лесът ставаше гъст, с дълбоки сенки. Ниш напредваше безшумно — в последно време той бе привикнал да се движи тихо, защото от това зависеше животът му. Механикът се натъкна на някаква животинска пътечка, извиваща се сред дърветата — може би оставена от мечка или елен. Той пое успоредно на нея, но по ръба.

Оставил гората зад себе си, той изникна в открита местност с ниска трева и сивкава скала. Покриваха я множество каменни колони, напомнящи гнезда на термити. Те проблясваха белезникаво под лунната светлина. Но защо са били събрани тук?

Върху небето не се забелязваше нито едно облаче. Нощта бе спокойна. Крил-Ниш се уви в наметалото си и любопитно продължи.

Той достигна първия камък и приклекна зад него. Оказа се, че това не е менхир, а дълго и отвесно острие от варовик, оформено от стихиите. Дъждът бе врязал върха му. Ниш продължи край сенчестата страна, прокарвайки пръсти върху гладката скала.

Механикът се бе отделил от първия камък, когато дочу тихото, но отчетливо зареждане на арбалет. Той се хвърли обратно в сенките, а на мястото, където се бе намирала главата му, се заби болт. Прикривайки се, Ниш започна да лази назад, а после се изправи и затича. Изглежда войникът бе нервен, щом стреляше веднага. Защитният блясък все още покриваше механика, но сянката му го бе издала.

Зад него се разнесоха крясъци, на които бе отговорено от другите постови. Но Ниш не извика името си. Със закъснение осъзна, че е сгрешил с напускането на лагера. Щеше да си навлече сериозно мъмрене от Флид и Троист, ако се разкриеше. Механикът реши да изчака пазачите да се успокоят и да се промъкне обратно, за да не би някой от тях да го простреля в усърдието си.

Но пък хората на Троист бяха отлично обучени и щяха да останат бдителни през цялата нощ. Той реши да заобиколи и да влезе в лагера от друга посока.

Крил-Ниш се съсредоточи към безшумно придвижване. С напредъка му около него отново се възцари тишина. Той отново бе оставил войниците зад себе си. Отвъд полето с варовици механикът се натъкна на друга гора, която го отведе в неравно хълмисто поле от сив варовик, редуващо могили и ями. Малко по-натам то продължаваше в друго поле издигащи се камъни, много по-обширно от предишното.

Хлар се бе отдалечил повече, отколкото възнамеряваше. От картата той си спомняше, че стръмните скали се спускат към овалната долина — Скитални — където лагеруваше армията на Джал-Ниш. От отсрещната ѝ страна се издигаха белеещи се върхове, също тъй стръмни и остри. Горният край на долината свършваше в стръмен варовиков склон.