Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Сега обаче неговият план придоби други размери и Хари искаше да се види с Лас Зенов. Това бе първият път, когато щеше да се срещне с него очи в очи.
Не беше лесно да уреди личен разговор с главния библиотекар на Галактическата библиотека. Той възприемаше собствения си пост като нещо много голямо и ценно и често говореха, че ако дори Императорът пожелаел да се консултира с Лас, трябвало сам да отиде в Библиотеката и да чака реда си.
Но Селдън не се тревожеше. Зенов го знаеше добре, въпреки че никога не го бе виждал лично.
— За мен е чест, Първи министре — поздрави той.
— Предполагам, помните — усмихна се гостът, — че от шестнайсет години не съм на този пост.
— Честта да ви титулуват така все още е ваша. Освен това, господине, вие направихте доста да ни отървете от бруталното господство на хунтата, която в много случаи нарушаваше свещеното правило за неутралитета на Библиотеката.
(„Аха — помисли си Селдън, — ето кое обяснява готовността, с която ме прие.“)
— Само слухове — рече той на глас.
— А сега ми кажете — обърна се към него Зенов, който не можа да се въздържи и хвърли бегъл поглед на часолентата върху китката си — какво мога да направя за вас?
— Главни библиотекарю — подхвана Хари Селдън, — не съм дошъл да ви моля за нещо лесно. Онова, което искам, е повече пространство в Библиотеката. Искам позволение да доведа голям брой свои сътрудници. Искам разрешение да предприема разработването на дълга и сложна програма от изключителна важност.
Лицето на Лас Зенов страдалчески се изопна:
— Вие желаете прекалено много. Можете ли да обясните значението на всичко това?
— Да. Империята е в процес на разпадане.
Последва продължителна пауза. Сетне Зенов се обади:
— Чух за изследванията ви в областта на психоисторията. Съобщиха ми, че тая ваша нова наука дава обещания да предсказва бъдещето. Вие за психоисторически предсказания ли говорите?
— Не. Все още не съм стигнал до момента, когато мога със сигурност да надниквам в бъдещето. Но човек не се нуждае от психоистория, за да разбере, че Империята се разпада. Вие сам можете да видите доказателствата за този факт.
— Моята работа тук изцяло ме поглъща, професор Селдън — въздъхна Зенов. — В социалната и политическата сфера аз съм същинско дете.
— Ако желаете, бихте могли да се консултирате с информацията, съдържаща се в Библиотеката. Та погледнете само кабинета си — задръстен е с всевъзможни сведения от всички краища на Галактическата империя.
— Страхувам се, че аз съм последният човек, който е в крак с всичко това — каза Лас Зенов и тъжно се усмихна. — Нали знаете старата поговорка: „Детето на обущаря ходи босо.“ Въпреки туй ми се струва, че Империята е възстановена — отново имаме Император.
— Само като име, главни библиотекарю. В повечето от далечните провинции името на Императора се споменава ритуално от време на време, ала той не играе никаква роля в онова, което вършат. Външните светове контролират своите програми и, още по-важно, държат под контрол местните въоръжени сили, които са извън обхвата на императорската власт. Ако монархът само се опита да наложи авторитета си вън от Вътрешните светове, той би претърпял неуспех. Съмнявам се дали ще минат и двайсет години, преди някои от тези Външни светове да обявят независимост.
— Ако сте прав — въздъхна Зенов, — то ние живеем в най-лошата епоха, която Империята някога е познавала. Но какво общо има това с вашето желание за повече кабинетно пространство и допълнителен персонал тук, в Библиотеката?
— Ако Империята се разпадне, Галактическата библиотека може би няма да се спаси от гигантската касапница.
— О, тя трябва да се спаси — каза сериозно Зенов. — И по-рано е имало трудни времена, обаче винаги е съществувало разбирането, че в качеството си на хранилище на цялото човешко познание Библиотеката на Трантор следва да остане неприкосновена. И по-нататък ще бъде така.
— Може и да не бъде. Вие самият споменахте, че хунтата е нарушавала вашия неутралитет.
— Не толкова сериозно.
— Следващия път може да е по-сериозно, а ние не бива да позволим тъкмо хранилището на цялото човешко познание да бъде разрушено.