Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Може да не се стигне дотам, Рейч — каза Селдън, — обаче ние трябва да разполагаме с нейния геном. Знаеш, че от хиляди години се предлага геномът на всяко човешко същество да се съхранява в архив. Само разноските са попречили това да се въведе на практика; иначе никой не се съмнява, че ползата ще е голяма. Сигурно разбираш какви са предимствата. Ако не друго, то поне ще узнаем дали Уонда е предразположена към различни психични смущения. Вярвам, че ако имахме генома на Юго, той сега нямаше да умира. Убеден съм, че можем да стигнем дотам.
— Може би да, татко, ала не и по-нататък. Бих се обзаложил, че Манела ще бъде доста по-непреклонна от мен по този въпрос.
— Много добре — реагира Селдън. — Но помни: край с лекционните ти обиколки. Трябваш ми тук.
— Ще видим — промърмори Рейч и излезе.
Хари седеше и се чудеше какво да прави. Ето Демерцел, единственият му познат, който умееше да управлява чуждите умове, би знаел какво да стори. Навярно и Дорс, с нечовешката си интуиция, би знаела как да постъпи.
Той самият имаше смътно виждане за една нова психоистория и нищо повече от това.
6
Не беше лесно да се получи пълният геном на Уонда. Преди всичко биофизиците, които притежаваха знания и подготовка да работят с генома, бяха малко на брой, а и доколкото съществуваха, винаги бяха заети.
Нито пък бе възможно Селдън да обсъжда открито въпроса, за да заинтересува тия биофизици. Той чувстваше, че е изключително важно да пази в пълна тайна от цялата Галактика умствените способности на Уонда.
Друга трудност беше адски високата цена на процедурата.
Хари поклати глава и попита Миан Енделецки — биофизичката, с която се консултираше:
— Защо е толкова скъпо, доктор Енделецки? Не съм специалист в тази област, обаче според мен процесът е изцяло компютъризиран и след като веднъж се вземе проба от кожата, геномът може напълно да се картографира и анализира само за няколко дни.
— Вярно е, но да се получи молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина с навързаните милиарди нуклеотиди и да се определят позициите на всички пурини и пиримидини е най-малкото, действително най-малкото нещо, професор Селдън. Тогава идва изследването на всеки елемент и сравняването му с някакъв еталон. На първо място вземете под внимание факта, че независимо че разполагаме с пълни данни за някои геноми, те представляват нищожна част от общия брой на съществуващите по света, така че всъщност ние не знаем доколко наистина са еталонни.
— Защо, докторе? — запита Селдън.
— По редица причини. Една от тях е цената. Твърде малко хора са готови да я платят, освен ако нямат сериозно основание да мислят, че техният геном не е в ред. А ако пък нямат особен повод, не желаят да се подлагат на анализ от страх, че ще се открие нещо, което не е както трябва. Е, сега сигурен ли сте, че искате да се определи геномът на вашата внучка?
— Да, много е важно.
— Защо? Проявява ли признаци на метаболична аномалия?
— Не, по-точно обратното… обаче не знам противоположната дума на аномалия… Аз я смятам за твърде необикновен човек и искам да науча в какво именно се състои нейната необикновеност.
— В какъв смисъл необикновена?
— Умствено, ала ми е невъзможно да го обясня в подробности, защото не го разбирам напълно. Може би ще успея, след като се уточни геномът й.
— На колко години е?
— Скоро ще навърши тринайсет.
— В такъв случай ще ми трябва разрешение от нейните родители.
Селдън леко се изкашля:
— То може да се окаже трудно. Аз съм й дядо. Моето разрешение няма ли да е достатъчно?
— За мен — да, но нали знаете, че става въпрос за закона. Не искам да загубя правото си да практикувам професията.
Хари отново трябваше да се срещне с Рейч. Това също бе трудно, защото Рейч още веднъж се противопостави, заявявайки, че той и Манела желаят Уонда да живее нормалния живот на обикновено момиче. Ами ако геномът й се окаже анормален? Ще бъде ли грабната, за да я бодат и проучват като лабораторен екземпляр? Да не би Хари, с фанатичната си страст към своя Психоисторически проект, да наложи на внучката режим, изпълнен с работа и без игри, изолирайки я от другите млади хора на нейната възраст? Селдън обаче беше настойчив:
— Имай ми доверие, Рейч. Никога не бих навредил на Уонда, но трябва да направим изследването. Ако е онова, което подозирам, че е, ние може да сме на прага да променим хода на психоисторията и бъдещето на самата Галактика!
И така, той убеди Рейч, а някак си получи и съгласието на Манела. Тримата възрастни заедно заведоха Уонда в кабинета на доктор Енделецки. Миан Енделецки ги поздрави на вратата. Косата й беше снежнобяла, ала лицето не издаваше годините й.