Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Истината е, че навлизаме в лоша епоха.
— Хм, вие смятате ли, че Библиотеката има имунитет срещу тази лоша епоха? Професоре, Галактическата библиотека е смисълът на моя живот и аз искам тя да продължи да работи, но това няма да го бъде, докато не открием как да се вместваме в постоянно намаляващите суми, които ни отпускат А вие идвате тук и очаквате Библиотеката да бъде отворена за всички, като лично вие да сте облагодетелстван. Няма да стане, професоре. Просто няма да стане.
— Ами ако ви намеря кредити? — попита отчаяно Селдън.
— Наистина ли? Как?
— Какво ще кажете, ако говоря с Императора? Някога бях Първи министър. Той ще ме приеме и ще ме изслуша.
— И вие ще получите средства от него, така ли? — библиотекарят се изсмя.
— Ако действително увелича бюджета ви, ще мога ли да доведа колегите си?
— Първо донесе парите — отвърна Мамъри — и тогава ще видим. Но не вярвам, че ще успеете
Дженаро изглеждаше много уверен в себе си и Селдън се чудеше колко ли често и безрезултатно Галактическата библиотека се е обръщала с молба към Императора.
И дали неговата собствена молба щеше да доведе изобщо донякъде.
11
Император Агис XIV нямаше истинско право на името. Той напълно преднамерено го бе приел при възкачването на престола, за да се свърже с династията на Агисите, управлявала преди двадесет века. Повечето Агиси били доста способни, и по-специално Агис VI, който властвал четиридесет и две години и поддържал добър ред в цветущата Империя с твърда, ала не и тиранична ръка.
Ако изобщо може да се вярва на холографските записи, сегашният Агис не напомняше никого от своите предци. Но да си кажем истината, той не отговаряше много и на официалната холография, разпространена сред обществото.
„Всъщност — помисли Хари Селдън с прилив на носталгия — Клеон при всичките му недостатъци и слабости наистина приличаше на Император.“ Агис XIV не изглеждаше така. Селдън никога досега не го бе виждал отблизо, а няколкото холограми, дето познаваше, бяха ужасно неточни. „Императорският холограф си знае работата и добре я върши“ — рече си с ирония Хари.
Агис бе нисък, с непривлекателно лице и леко изпъкнали очи, които комай не бяха озарени от интелигентност. Единствената му квалификация за трона беше, че е съребрен роднина на Клеон. За да му отдадем обаче заслуженото, трябва да кажем, че той не се и опитваше да играе ролята на могъщ монарх. Знаеше се, че по-скоро би предпочел да го наричат „Гражданино Император“ и че само имперският протокол и яростният протест на Императорската гвардия го възпираха да не излезе от Двореца и да тръгне да броди из Трантор. Очевидно, както се говореше, човекът искаше да се ръкува с гражданите и лично да изслушва оплакванията им.
(„Печели една точка — помисли си Селдън, — та ако ще и никога да не го направи.“)
— Благодаря Ви, сир, че се съгласихте да ме приемете — прошепна Хари и се поклони.
Агис XIV се отличаваше с ясен и доста приятен глас, който никак не отговаряше на външността му:
— Съвсем естествено е за един бивш Първи министър да има своите привилегии, въпреки че аз трябва да се поздравя за учудващия си кураж да се навия да се срещна с вас.
В думите му прозираше хумор и Селдън изведнъж осъзна, че макар и да не изглежда така, човек все пак може да бъде интелигентен.
— Кураж ли, сир?
— Да, разбира се. Не ви ли наричат Гарвана Селдън?
— За пръв път чух този израз преди няколко дни, сир.
— Изразът очевидно има връзка с вашата психоистория, в която май се предвещава падането на Империята.
— Само се посочва възможността, сир…
— Така че вас ви свързват с една митична птица, дето вещае зло. Освен това ми се струва, че самият вие сте тая злокобна птица.
— Надявам се да не съм, сир.
— Хайде, хайде. Историята е ясна. Ето Демерцел, предишният Първи министър на Клеон, беше впечатлен от вашата работа и погледнете какво стана — смъкнаха го от поста му и го пратиха в изгнание. Самият Император Клеон беше впечатлен от вашата работа и погледнете какво стана — убиха го. Военната хунта беше впечатлена от вашата работа и погледнете какво стана — пометоха я. Дори за джоуранъмитите се говори, че също били впечатлени от вашата работа, и гледайте — бяха разбити. А сега, о, Гарване Селдън, идвате да се видите с мен. Какво бих могъл да очаквам?
— Нищо лошо, сир.
— Надявам се да е така, защото, за разлика от всички онези, които споменах, аз хич не съм впечатлен от вашата работа. Е, вече можете да ми кажете защо сте тук.