Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Прекрасно! — прошепна Амарил. — Прекрасно! Виждащ ли, че съм избрал подходящ момент да умра? Няма какво повече да правя.
— Не говори тъй, Юго!
— Не вдигай такава патърдия, Хари. Аз съм прекалено уморен, за да върша каквото и да било. Благодаря ти… благодаря ти… — гласът му отслабваше, — че ми каза за революцията. Тази новина ме направи щастлив… щастлив… щаст…
Това бяха последните думи на Юго Амарил. Селдън се преви над леглото. В очите му избиха сълзи и се застичаха по бузите му.
Още един стар приятел си замина. Демерцел, Клеон, Дорс, сега Юго… оставяйки го по-празен и по-самотен с напредването на възрастта.
А революцията, която позволи на Юго да умре щастлив, можеше и никога да не се осъществи. Щеше ли да успее да се възползва от Галактическата библиотека? Щеше ли да намери повече хора като Уонда? И преди всичко — колко време щеше да бъде необходимо?
Селдън беше на шейсет и шест. Да можеше да започне тая революция на тридесет и две, когато за пръв път дойде на Трантор.
Днес навярно е твърде късно.
10
Дженаро Мамъри го караше да чака. Това беше преднамерена неучтивост, дори обида, но Хари Селдън запази спокойствие.
В края на краищата той имаше нужда от Мамъри и ако се разсърдеше на библиотекаря, щеше само да навреди на себе си. Всъщност Дженаро щеше да се радва да ядоса Селдън.
И така, професорът се въздържа и зачака. Най-после онзи влезе. За пръв път щяха да бъдат заедно насаме.
Мамъри бе нисък и валчест, с кръгло лице и малка черна брада. На устните му играеше усмивка, обаче Хари подозираше, че тя е нищо незначеща дежурна гримаса. Усмивката разкриваше жълтеникави зъби, а неизбежната му шапка беше в подобен нюанс на жълтото и с кафява лента, увита като змия около нея.
На Селдън леко му се догади. Струваше му се, че не би харесал библиотекаря, даже да нямаше причина за това.
— Е, професоре — обърна се към него Мамъри без никакво встъпление, — какво мога да направя за вас? — Той погледна часолентата на стената, но не се извини за закъснението си.
— Господине, бих желал да ви помоля да спрете да се противопоставяте на моето оставане тук, в Библиотеката.
— Вие сте при нас от две години — разпери ръце Дженаро Мамъри. — За какво противопоставяне говорите?
— Досега онази част от Съвета, представяна от вас и хората, които мислят като вас, не е успяла да бие по гласове главния библиотекар, ала следващия месец ще има друго събрание и Лас Зенов ми каза, че не е сигурен за резултата.
— Аз също не съм сигурен — сви рамене Дженаро. — Вашият договор, стига да го наречем така, може спокойно да се поднови.
— Но аз се нуждая от повече неща, библиотекарю Мамъри. Бих искал да доведа някои колеги. Проектът, по който работя — изясняване на всичко необходимо за окончателната подготовка на една много специална Енциклопедия, — не е задача, която ще реша сам.
— Разбира се, че вашите колеги могат да се занимават където им харесва. Трантор е голям свят.
— Ние трябва да работим в Библиотеката. Аз съм стар човек, господине, и бързам.
— Кой може да попречи на хода на времето? Не вярвам, че Съветът ще ви позволи да доведете свои колеги. Това е първата стъпка, нали така, професоре?
(„Да, наистина.“ — помисли си Селдън, обаче нищо не каза.)
— Аз не успях да ви попреча да се настаните тук, професоре. Засега. Но смятам, ще успея да не допусна колегите ви да влязат.
Хари Селдън разбра, че отива към задънена улица, и стана малко по-откровен:
— Библиотекарю Мамъри, сигурен съм, че тази неприязън към мен не е лична. Убеден съм, че разбирате колко важна е работата, която върша.
— Имате предвид вашата психоистория ли? Оставете това, вие се бъхтате над нея повече от тридесет години. И какъв е резултатът?
— Точно там е въпросът. Сега може да има някакъв резултат.
— Тогава нека той се появи в Стрилингския университет. Защо трябва да бъде в Галактическата библиотека?
— Библиотекарю Мамъри, чуйте ме. Онова, което вие искате, е да затворите Библиотеката за обществото, да смажете една отколешна традиция. Дава ли ви сърцето да го сторите?
— Не ни е нужно сърце, а средства. Естествено, главният библиотекар е плакал на рамото ви и ви е разказал неволите си. Какво да правим? Трябва да намалим услугите и едва ли можем да си позволим да поддържаме кабинети и оборудване за вас и колегите ви.
— Тоя проблем поставян ли е пред Императора?
— Е, професоре, вие сте мечтател. Не е ли вярно, че вашата психоистория твърди, че Империята се изражда? Аз съм чувал да ви наричат Гарвана Селдън — струва ми се, че става дума за някаква измислена птица от приказките, която вещае зло.