Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Тя се взря в момичето, което влезе с подчертано любопитство, но без следа от притеснение или страх. Сетне обърна поглед към тримата придружители.
— Майка, баща и дядо, права ли съм? — попита с усмивка доктор Енделецки.
— Напълно — отговори Селдън.
Рейч изглеждаше гузен, а Манела, с леко подпухналото си лице и позачервените си очи — уморена.
— Уонда — подхвана лекарката, — нали така се казваш?
— Да, госпожо — отвърна Уонда с ясния си глас.
— Ще ти обясня какво точно ще правя с теб. Предполагам, че си служиш с дясната ръка?
— Да, госпожо.
— Чудесно. В такъв случай ще инжектирам малко упойка под лакътя ти. Ще я почувстваш като хладен вятър, нищо повече. След това ще остържа мъничко кожа от теб, съвсем мъничко. Няма да има болка и кръв, нито пък ще остане белег. Щом свърша, ще пръсна дезинфекционно средство на мястото. Всичко ще трае само няколко минути. Добре ли е така?
— Разбира се — кимна Уонда и протегна ръката си.
Когато приключи, доктор Енделецки каза:
— Ще сложа остърганата кожичка под микроскоп, ще избера една нормална клетка и ще включа моя компютъризиран генен анализатор. Той ще очертае границите на всеки последен нуклеотид, но те са милиарди. Това вероятно ще отнеме почти цял ден. Естествено процедурата се извършва автоматично, тъй че аз няма да седя да я наблюдавам, а и вие няма смисъл да стоите тук. След като геномът бъде готов, ще отиде дори повече време да се анализира. Ако искате задачата да е напълно свършена, могат да минат две-три седмици. Затова процедурата е толкова скъпа. Работата е тежка и продължителна. Щом получа резултата, ще ви се обадя — тя се извърна, сякаш отпращаше семейството, и се захвана с блестящия апарат на масата пред себе си.
— Когато се натъкнете на някой необикновен детайл, ще се свържете ли незабавно с мен? — попита Селдън. — Имам предвид, да не чакам до пълното завършване на анализа, ако откриете нещо още в първия час. Не ме карайте да чакам.
— Възможността да се открие нещо още в първия час е много малка, но аз ви обещавам, професор Селдън, че стига да е необходимо, ще се свържа с вас веднага.
Манела сграбчи Уонда за ръка и тържествено я изведе. Рейч се затътри след тях, а Хари поспря и се обърна към Миан Енделецки:
— Това е по-важно, отколкото предполагате, доктор Енделецки.
— Каквато и да е причината, професоре, аз ще направя всичко възможно — кимна биофизичката.
Селдън излезе, стиснал силно устни. Не знаеше защо бе решил, че геномът някак си ще бъде готов за пет минути и че един поглед към него след още пет минути ще му даде отговор. Сега ще трябва да чака със седмици, без да знае какво ще се открие.
Той скръцна със зъби. Щеше ли някога Втората фондация — най-новата рожба на ума му — да бъде създадена, или завинаги ще си остане непостижима?
7
Хари Селдън влезе с нервна усмивка в кабинета на доктор Енделецки.
— Вие казахте две-три седмици, докторе, а вече мина повече от месец.
— Съжалявам професоре — отвърна Мариан Енделецки, — но вие искахте всичко да бъде точно и аз се постарах да го направя.
— Е, и какво открихте? — тревожното изражение не изчезна от лицето на Селдън.
— Сто и няколко дефектни гена.
— Какво? Дефектни гени ли? Сериозно ли говорите, докторе?
— Съвсем сериозно, защо? Не съществуват геноми без най-малко сто такива гена. Обикновено са значително повече. Знаете ли, не е толкоз лошо, колкото ви се струва.
— Не, не зная. Специалистът сте вие, докторе, не аз.
Биофизичката въздъхна и се размърда на стола си:
— Вие нямате представа от генетиката, нали, професоре?
— Не, нямам. Човек не може да изучи всичко.
— Абсолютно прав сте. Аз пък не зная нищо за това… как го наричате… за тази ваша психоистория.
Доктор Енделецки сви рамене и продължи:
— Ако искахте да ми обясните нещо от психоисторията, щеше да ви се наложи да започнете от самото начало и вероятно дори тогава нямаше да го разбера. А сега, що се отнася до генетиката…
— Да?
— Един дефектен ген обикновено не значи нищо. Има някои, които са толкова анормални и толкова решаващи, че могат да предизвикат ужасни смущения. Те обаче са много редки. Повечето дефектни гени просто не работят с необходимата точност, ами са като леко дебалансирани колела. Колата ще се движи, е, слабо ще вибрира, ала все пак ще се движи.
— Гените на Уонда от тоя вид ли са?
— Да. Повече или по-малко — да. В края на краищата ако всеки ген беше перфектен, ние щяхме да изглеждаме съвсем еднакви и щяхме да се държим по абсолютно един и същ начин. Разликата в геномите прави хората различни.