Битката за Фондацията

— Става въпрос за Уонда — поясни Хари Селдън.

— Уонда ли? Какво й е на Уонда?

— Нищо й няма, но ще трябва да проучим пълния й геном15, а също така твоя, на Манела и евентуално на бебето.

— И на Белис ли? Какъв е проблемът?

— Рейч — поколеба се Селдън, — знаеш, че майка ти и аз винаги сме мислили, че у теб има нещо много привлекателно, което вдъхва обич и доверие.

— Зная, че ти смяташе тъй. Казвал си ми го доста често, когато се опитваше да ме накараш да свърша някоя трудна работа. И за да бъда честен с теб, ще ти призная, че аз никога не съм го почувствал.

— Не, ти спечели мен и… и Дорс. (Той с мъка изрече името, въпреки че от нейната гибел бяха изминали няколко години.) Спечели Рашел от Уайт, Джоу-Джоу Джоуранъм, Манела. Как си обясняваш всичко това?

— С интелигентност и чар — засмя се Рейч.

— Не ти ли е минавало през ума, че може да си се докосвал до техните… до нашите… мисли?

— Не, никога не ми е хрумвало. А сега, като го споменаваш, ми се струва смешно. Разбира се, с цялото ми уважение към теб, татко.

— Ами ако ти кажа, че в момент на криза Уонда, изглежда, е прочела мислите на Юго?

— Бих отвърнал, че е съвпадение или въображение.

— Рейч, навремето познавах един човек, който умееше да управлява мислите на хората толкова лесно, колкото ти и аз да водим разговор.

— Кой е той?

— Не мога да говоря за него, но ми повярвай.

— Добре де… — кимна Рейч със съмнение.

— Бях в Галактическата библиотека, за да направя справка по тези въпроси. Има една любопитна история отпреди двайсет хиляди години, тоест някъде от неясното начало на хиперпространствения полет. Става дума за момиче, не по-възрастно от Уонда, което можело да общува с цяла планета, обикаляща около слънце, наречено Немезида.

— Сигурно е приказка.

— Сигурно, и то недовършена. Обаче сходството с Уонда е удивително.

— Какво смяташ да предприемеш, татко? — попита Рейч.

— Не съм решил, Рейч. Необходимо ми е да зная генома и да открия други като Уонда. Мисля, че младите, макар и рядко, се раждат с такива умствени способности, но че това в общи линии им създава неприятности и те се научават да го крият. А щом пораснат, тази тяхна способност, този талант потъва дълбоко в мозъка им… един вид подсъзнателен акт на самосъхранение. Убеден съм, че в Империята или дори само сред четиридесетте милиарда жители на Трантор трябва да има и други като Уонда. И ако познавам нужния ми геном, мога да подложа на тест ония, които смятам, че са подобни на нея.

— И какво ще правиш с тях, ако ги откриеш, татко?

— Уверен съм, че точно те са необходими за понататъшното развитие на психоисторията.

— Уонда е първият известен на теб такъв случай и ти се надяваш да направиш от нея психоисторик, така ли?

— Вероятно да.

— Като Юго… Татко, не!

— Защо не?

— Защото искам тя да израсне нормално момиче и да стане нормална жена. Няма да ти позволя да я насадиш пред първичния радиант и да я превърнеш в жив паметник на психоисторическата математика.