Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Характерът на всеки от принцовете се беше изписал на лицата им — съответно сериозен, ревнив и безгрижен.

Часовникът в кметството на Компиен удари десет, когато наблюдателят видя върху камбанарията на селцето Клев бяло знаме. То трябваше да бъде развято, щом забележеха дофината, и той веднага удари камбаната — сигнал, на който отговори оръдеен изстрел, даден откъм площада пред замъка.

В същия миг, като че ли очаквал само това потвърждение, кралят влезе в Компиен в карета с осем коня. Беше обграден от двойния обръч на своя военен ескорт и следван от дълга върволица дворцови карети. Охраната и драгуните си проправяха път в тълпата, разкъсана между желанието си да види краля и да посрещне дофината. В едното имаше блясък, а в другото — любопитство.

Сто карети с по четири коня всяка заемаха почти една левга, возеха четиристотин дами и толкова благородници от най-висшата аристокрация на Франция. Тези сто карети бяха съпровождани от конници с пики, пехотинци, вестоносци и пажове. Благородниците от гвардията бяха на коне и представляваха внушителен отряд, който блестеше сред праха, вдиган от краката на конете, и приличаше на река от кадифе, злато, пера или коприна.

Спряха се за миг в Компиен, после излязоха по същия начин от града и се спряха на определеното място, посочено с кръст на пътя, до селцето Мани. Цялата френска младеж заобикаляше дофина, а всички стари благородници бяха около краля. От своя страна дофината — която не беше сменила каретата си — се приближи бавно до уговореното място. Двете групи най-после се срещнаха.

Всички карети веднага се опразниха. От двете им страни слязоха придворните. Само в две карети имаше хора — в тези на краля и на дофината. Вратичката на каретата на дофината се отвори и младата херцогиня скочи леко на земята. После принцесата се доближи до вратичката на кралската карета.

Виждайки снаха си, Луи XV накара да отворят вратичката и на свой ред бързо слезе. Кралят се наведе и повдигна младата принцеса, като я целуна нежно. Обгърна я с поглед, от който тя неволно се изчерви.

— Ето господин дофина110! — каза кралят, показвайки на Мария-Антоанета херцог Дьо Бери, който беше застанал зад нея, без тя да го е забелязала (най-малко не беше показала с нищо това).

Дофината се поклони тържествено, а дофинът се изчерви.

Колкото повече напредваха представянията, толкова повече безпокойство обземаше госпожа Дю Бари, застанала права зад принцесите. Щяха ли да се сетят и за нея, или щяха да я забравят?

След представянето на госпожа Софи, последната от дъщерите на краля, настъпи тишина и всички затаиха дъх. Кралят като че ли се колебаеше, а дофината като че ли очакваше нещо неприятно, за което беше предупредена. Кралят хвърли поглед наоколо и като видя, че графинята е наблизо, я улови за ръка. Всички веднага се отдръпнаха, а кралят и дофината се оказаха в средата.

— Госпожа графиня Дю Бари — каза той. — Моята най-добра приятелка!