Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Кралят излезе от покоите си точно в десет часа. Беше нагласен повече от обикновено. С други думи, дантелите му бяха по-богати, а само катарамите по жартиерите и обувките му струваха милион. Той беше уведомен от господин Дьо Сартин за скроения миналата вечер заговор от ревнивите дами и беше загрижен. Трепереше от страх да не би да види само мъже в залата.
Скоро се успокои, защото забеляза в салона на кралицата, предназначен специално за представянето, в облак от дантели и пудра, в която блещукаха диаманти, най-напред трите си дъщери, след това госпожа Дьо Мирпоа, която беше вдигнала толкова шум предишната вечер, и най-после всички бунтовнички, които бяха се заклели да останат по домовете си, а сега бяха в първата редица. Господин херцогът Дьо Ришельо тичаше като генерал ту при една, ту при друга от дамите и им казваше:
— А, хванах ли ви, изменничке?
Или пък:
— Колко бях сигурен във вашето предателство.
— Ами вие, херцог? — отговаряха дамите.
— Аз? Аз представях дъщеря си, представях графиня Д’Егмон. Вижте, само Септимани не е тук: само тя удържа на думата си, както госпожа Дьо Грамон и госпожа Дьо Гемене. Сигурен съм какво ще ми се случи. Утре започват моето пето заточение или моето четвърто влизане в Бастилията. Не, решително няма да участвам повече в заговори.
Кралят забеляза най-напред, че госпожите Дьо Грамон, Дьо Гемене и Д’Егмон ги нямаше в тази бляскава група. Той се приближи до господин Дьо Шоазьол, който се стараеше да покаже голямо спокойствие.
— Не виждам тук госпожа херцогинята Дьо Грамон — каза кралят.
— Сир — отговори господин Дьо Шоазьол, — моята сестра е болна и ме натовари да предам на Ваше величество своите най-скромни почитания.
— Толкова по-зле — заяви кралят и обърна гръб на господин Дьо Шоазьол.
Обръщайки се, той се оказа срещу принц Дьо Гемене.
— Ами госпожа принцесата Дьо Гемене? — каза той.
— Принцесата е болна. Отивайки да я взема от дома й, я намерих в леглото.
— А! Толкова по-зле — повтори два пъти кралят. — Ето и маршала. Добър вечер, херцог.
— Сир — отвърна старият придворен, покланяйки се с гъвкавостта на младеж.
— Вие не сте болен — каза кралят достатъчно високо, за да го чуят господата Дьо Шоазьол и Дьо Гемене.
— Всеки път, сир — отговори херцог Дьо Ришельо, — съм в добро здраве, щом става въпрос за щастието да видя Ваше величество.
— Но — продължи кралят, оглеждайки се — вашата дъщеря, госпожа Д’Егмон? Каква е причината да не е тук?
Херцогът, виждайки, че го слушат, придоби много тъжен вид.
— Уви, сир. Дъщеря ми е лишена от честта да представи скромните си почитания в краката на Ваше величество тази вечер, защото е болна, сир…
— Толкова по-зле — каза кралят. — Болна госпожа Д’Егмон?! Та тя се радва на най-доброто здраве във Франция! Толкова по-зле! Толкова по-зле!
И кралят се отдалечи от господин Дьо Ришельо, както беше оставил господин Дьо Шоазьол и господин Дьо Гемене. После обиколи салона, поздравявайки най-вече госпожа Дьо Мирпоа, която се чувстваше неудобно.
— Това е цената на предателството — прошепна маршалът на ухото й. — Утре вие ще бъдете отрупана с почести, докато ние — треперя само като си помисля…
И херцогът въздъхна.
— Но струва ми се, че вие също предадохте Шоазьол, щом сте тук… При това бяхте се заклели…
— Заради дъщеря си, госпожо, заради моята бедна Септимани. Ето, че е в немилост за това, че е толкова предана.
— На баща си — възрази госпожа Дьо Мирпоа.
Херцогът се престори, че не е чул този отговор, който прозвуча като подигравка.
— Всъщност не ви ли се струва, госпожо, че кралят е неспокоен?
— По дяволите! Има защо.
— Какво значи това?
— Десет и четвърт е.
— А, да! Графинята не идва. Вижте, госпожо, искате ли да ви кажа нещо?
— Кажете.
— Да не се е случило нещо лошо на горката графиня? Вие би трябвало да знаете какво, нали?
— Защо пък аз?
— Защото бяхте затънали до гуша в заговора.
— Е, добре — отвърна госпожа Дьо Мирпоа поверително. — И аз изпитвам същия страх. Скъпи херцог, вие знаете френската пословица: „Времето работи за победителя.“ Утре едно непредвидено събитие може да забави безкрайно това представяне. Може би дофината ще пристигне утре в Компиен вместо след четири дни. Искат да спечелят време може би?
— Госпожо, знаете ли, че вашата историйка прилича на истинска. Все още я няма, по дяволите!
— Чуйте. Часовникът удари десет и двадесет.
— Да, и?
— Сега вече мога да ви кажа.
Госпожа Дьо Мирпоа се огледа, а после тихо каза:
— Тя няма да дойде.
— О, боже мой, госпожо! Но това е ужасен скандал!