Далечно царство

Погледнах Дженъс. Очите му бяха стоманеносиви, ръката му се протегна към сабята. Изглежда, беше готов да пришпори коня си и да атакува амфитеатъра. Някой извика: „Ние сме с теб, Грейклок!“ Други подеха: „Няма да допуснем отново да те измамят.“ Чуха се и други гласове и видях как множеството се присъединява към нас. Имаше благородници като Маларен и обикновени хора, ковачи и моряци, и, да, и бивши роби. Почувствах възбуда от предстоящата голяма битка.

Внезапно обаче Дженъс се успокои и вдигна ръка. Настъпи тишина.

— Ние няма, да се държим като тълпа — каза той. — Ако сте с мен, влезте мирно. Искам всички да останете спокойни и се кълна, че ще говоря от името на всички, както от свое име.

Чу се мърморене, но волята на Дженъс надделя; приготвихме се да влезем. Усетих, че някой ме тегли за крачола, погледнах надолу и видях една млада прислужница от дома ми. Очите й бяха широко отворени. Гледаше изплашено.

— Какво има? — попитах аз.

— Господарката! — извика тя. — Идвай бързо! Ражда!

Думите й ме пронизаха. Разкъсвах се между гнева от ставащото в амфитеатъра и страха за Диос. Дженъс върна коня си до моя и каза:

— Тръгвай.

— Но… ами тука?

Той грубо ме бутна.

— Сам ще се справя. Ще ми трябваш по-късно. Сега върви!

Колебанието ми изчезна. Качих слугинята на седлото зад себе си и препуснах към къщи. Зад гърба си чух как в амфитеатъра се надигна рев.

Леглото на родилката представляваше истински ужас от кръв и болка. За бедната Диос се грижеха две баби, но нито техните лекове, нито пък заклинанията можеха да облекчат мъките й. Дъщеря ми идваше, но появата й не беше леко. Диос така силно стисна ръката ми, че едва не ми счупи пръстите.

— Знаех че ще дойдеш! — проплака тя. — Казаха ми, че имало… събрание. Експедицията! Но… аз знаех, че въпреки всичко ще дойдеш.

Опитах се да намеря необходимите думи, но те щяха да бъдат празни думи в сравнение с нейната болка и вярата й в мен. Единственото, което можах да кажа, бе, че я обичам и ще продължавам да я обичам докато съм жив. Тя изпищя и аз за миг помислих, че съм я изгубил завинаги. После настъпи тишина… Толкова силна и тежка след писъка, че я чувствам и сега, когато пиша тези редове. Сетне видях главата на моята дъщеря да се подава между кървавите бедра на Диос. Жена ми потисна още един писък и бебето измина останалата част от пътя с помощта на опитните ръце на бабата. Миг по-късно бебето нададе първия си писък. Дъщеря ми Емили се беше родила.

— Красива ли е? — чух гласа на изтощената Диос.

Погледнах кървавото малко същество. То стискаше очи и плачеше ядосано, че са го измъкнали от топлата сигурност на майчината утроба.

— Да, любов моя — отговорих аз. — Красива е. — И докато наблюдавах как бабата я почиства, а после я увива в мека пелена, за да я подготви за първата й среща с майка й, аз наистина вярвах, че е красива.

Като се изключат времената на война, за втората експедиция до Далечното царство беше събрана най-много армия в цялата история на Ориса. Сега това нямаше да бъде частна експедиция, при която един млад мъж можеше да замине накъдето реши с неколцина другари, изхранвани от баща му. Залогът беше бъдещето и всеки мъж в града желаеше да си осигури право на участие в печалбата. Събраха се цели две хиляди души: войници и коняри, офицери и ординарци, безчет от неизбежните придружители на всяка войска, подсигуряващи похода: готвачи, хлебари, оръжейници, носачи; дойдоха и просто любопитни, достатъчно влиятелни, за да впишат имената си в списъците на участниците. С единодушен възторжен вик за предводител на тази голяма сила беше избран Дженъс Грейклок.