Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Наистина ли мислиш така? — попита Дженъс. — Само след няколко дни дори великият Те-Дейт да застане на пътя на обикновения народ, те що го разкъсат на парчета, за да отидат в Далечното царство.
— Може би си прав — отговорих аз. — Макар че според мен виждаш в цялата работа само розовата страна. Жреците все още са голяма сила. И не можем просто да ги пренебрегнем, защото накрая можем да изгубим много повече от втората експедиция.
Рейли обаче потвърди, че страховете ми, макар и основателни, са силно преувеличени. Бях се излегнал в градската баня в един от малкото дни, когато бях успял да избягам от напрежението на търговията и политиката, за да потренирам в гимнастическия салон, и сега отпусках уморените си мускули в парилната. Беше ми хубаво и тъкмо бях започнал да мисля върху по-лични въпроси, като например да се прибера вкъщи и да се гушнем с Диос, когато баняджията се развика:
— Не мога да те пусна да влезеш!
— Махни се от пътя ми, дървеницо такава! — чух гръмогласен отговор. Нямаше никакво съмнение. Беше Рейли.
— Ела утре — отговори „дървеницата“. — Утре банята е женска. Днес е само за мъже.
— О, я млъквай! Вътре няма нищо ново за мен.
Последва боричкане, чу се скимтене от болка и Рейли влезе. Видя ме през парата и дойде при мен, без да обръща внимание на ужасените погледи на останалите мъже. Потупах каменната пейка до мен, развеселен от смущението на околните. Сестра ми разсеяно започна да ги оглежда.
— Търся те цяла сутрин, Амалрик — каза тя, без да сваля очи от тях. Всички гледаха настрани. Никой не знаеше какво да прави. И да излязат, и да останат, все щяха да се чувстват унижени.
— Всъщност какво толкова гледам — каза тя накрая. — Я по-добре да седна до теб.
Изрита сандалите си, смъкна туниката, тръшна се чисто гола на пейката и викна на баняджията:
— Дай пара!
Той побърза да изпълни нареждането. Всички мъже, с изключение на двама-трима, побързаха да излязат.
Рейли се изтегна и са разкрачи широко. Един от останалите се осмели да хвърли поглед, изпълнен с копнеж. Вместо да прибере крака и да покрие гърдите си, Рейли го изгледа строго и изръмжа:
— Жив ще те изяде, приятел!
Човекът побягна и преди от челото ми да капне поредната капка пот, останалите го последваха. Смях се, докато ме заболя корем.
— Добре — изръмжа Рейли. — За онова, което съм дошла да ти кажа, трябва уединение. Но най-напред… малко вино, скъпи братко, да уталожа жаждата си.
Сипах й вино и тя го изпи на един дъх. После грабна кана студена вода — и я лисна върху горещите камъни. Издигна се голям облак пара.
— Сега казвай каква е новината, сестричке. Какво те е довело до състояние, че да ти доставя удоволствие да тормозиш бедните хорица?
— Глупости, Амалрик! Подхвърлих им няколко солени приказки, просто за да има за какво да говорят. Да си разнообразят скучния живот. Ако жените им имат късмет, може и да съм ги възбудила и сега бързат за вкъщи да покажат, че все още ги бива.
— Стига си се правила на остроумна, моля те — казах аз. — Новината, ако обичаш. Новината! — Отново напълних чашата й и тя започна да разказва, без да чака ново подканяне.
— В моята част има една жена — каза тя, — чиято майка от много години е чистачка при жреците. Чистила е стаите им толкова дълго, че вече не я забелязват. Навремето тази жена беше достатъчно умна и разбра, че трябва да насочи дъщеря си към нашата част, вместо да я присъедини към следващото поколение чистачки, но тъкмо затова мнението на жреците за нея не е много високо, нали ме разбираш. Така че тя стана мое ухо за много от техните разговори.
Изправих се. Това наистина беше добър късмет. Маранонската гвардия се беше заклела да остане неутрална по всички въпроси, отнасящи се до града, и точно затова им бяха необходими много „уши“, както ги нарече сестра ми, за да избегнат всякакво подмятане, че изпълняват нечия поръка.
— Кажи ми още, моя умна й красива сестричке — помолих аз.
Рейли се засмя и така ме удари, че ръката ми изтръпна. След това продължи да разказва:
— Вчера следобед се е събрал Съветът на старейшините. Касини също е присъствал, както и неговият наставник, Джениандър. Нашата чистачка започнала да търка някакво мръсно петно пред вратата и слушала. По гласовете си личало, че били много ядосани… имало и спор и темата била Далечното царство.
— Значи нещата назряват — отбелязах мрачно аз. — Те групират силите си срещу нас.