Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Съвсем не е така — изненадващо отговори сестра ми. — Може би ще ти е трудно да повярваш, но жреците са разделени, както всички, в Ориса. За пред публиката те поддържат Касини. Но само защото той е техен човек и много от тях смятат, че трябва да застанат зад него. Насаме обаче те са разделени на няколко враждуващи лагера. В момента надделяват онези, които са на страната на Касини; но от онова, което казва нашата храбра чистачка, става ясно, че превесът им е несигурен. Защото най-гласовитият от всички защитници на експедицията и на Дженъс е самият Гамелан.
Едва не паднах на пода.
— Но… той е най-старият от тях. И освен че е най-изнемощял и прегърбен, е и най-верен на жреческото съсловие!
— Така е, и аз го знам — отговори Рейли. — От неговите забележки обаче излиза точно противното… с изключение на възрастта, защото не може да се отрече, че Гамелан е стар. Във всеки случай той очевидно е произнесъл страстна реч, в която казал, че Ориса е застрашена от разруха отвътре и безмилостни врагове отвън. И че втората експедиция трябва да тръгне колкото се може по-бързо и Дженъс трябва да я води, защото успехът е много важен.
— А какво е казал за Касини? — попитах припряно аз и едва не се задавих.
— Очевидно не го е смятал за подходящ. Заявил съвсем открито, че Касини не само е унижил жреците, но и е подкопал вярата на народа в тях.
Не можех да не се засмея.
— Вяра? Това е повече страх, отколкото вяра.
— Е … да. Важното обаче е, че Гамелан е на наша страна. Никога не съм мислила, че ще доживея до деня, когато един жрец ще подкрепи фамилията Антеро.
— Нито пък аз — отговорих й. — Какъв е бил резултатът от спора?
— Гамелан изгубил, разбира се. И те все още поддържат Касини. Нашият човек обаче смята, че на Гамелан не му стигало съвсем малко, за да победи. Така че според мен единственото, което трябва да направим, е да намерим начин тайно да помогнем за тази победа. — Бях съгласен с нея, но не виждах как да го направим. Главата ми се завъртя в търсене на благоприятни възможности. — И още нещо — продължи сестра ми. — Изглежда, има една много малка група, която ръководи всичко. Моята шпионка казва, че някакви хора тайно влизали и излизали и че имало прекалено много заклинания, странни шумове и миризми дори за жреческо съвещание. Сигурно е много тайна група. Изглежда, че дори останалите не знаят какво гласи тя.
— А какво мисли нашата приятелка, чистачката?
Рейли вдигна рамене.
— Нищо не знае. Дори няма никакви предположения. Каза, че ако тя можела да предположи нещо — и това според мен е съвсем логично — Гамелан и останалите също биха разбрали.
Въпреки че всичко това изискваше бързо да се вземе решение, нещата се проточиха няколко седмици. Предадох на Дженъс информацията от Рейли, но той продължи да атакува противниците си все така предпазливо.
Що се отнася до мен, аз трябваше да се грижа за фамилията и за търговията. Но имах една идея, чиито семена бяха покълнали след смъртта на Ийнес. В началото мислех, че съм глупак да замислям такъв план, но колкото повече виждах как хората по улиците реагират на новината за Далечното царство, за неговото завладяване, за това, че имат право на него по рождение, толкова повече тази идея ме обземаше. Споделих я най-напред с Диос.
— Живеем заедно отскоро, любов моя — започнах аз. — Но през това време открих, че ти си не само любеща жена и верен приятел, но и най-добрият ми съветник.
— Благодаря ти за тези думи, съпруже мой — отговори тя. — Но този увод е напълно излишен. Защото в деня, в който престанеш да искаш и да приемаш моя съвет, аз ще си замина за Салкей, където не е необходимо никакво ласкателство преди да се поиска мнението на една жена.
Почервенях, а Диос се засмя и ме притисна до себе си.
— Не се плаши, Амалрик. Ако имаше опасност да се отнасяш към мен така, както се отнасят с жените си другите орисиански мъже, отдавна щях да го забележа. И преди всичко никога не бих спала с теб. — Тя помести възглавницата си, за да й е по-удобно, после потупа корема си, издут от нашата дъщеря, Емили, която според акушерките много скоро щяла да се появи на бял свят.
— Слушай, малката ми — каза Диос на издутия си корем. — Баща ти се кани да говори.
Усмихнах се и казах:
— Мисля, че открих причината за безпокойството, обхванало Ориса. Тя е същата, поради която Далечното царство е завладяло умовете на всички. Мисля, че и ти също много пъти си била завладявана от това страдание и болест.
— Положението, или по-точно, безправното положение на жените, нали? — попита тя.
— Това, което казваш, донякъде е вярно. Жените обаче са само един от факторите. В Ориса общественото положение на всеки е фиксирано още от раждането. Да, една жена може да опита само няколко разрешени неща. Същото обаче е вярно за всички класи в този град. С малки изключения, който се е родил занаятчия, винаги ще си остане такъв; конярят вечно ще остане коняр; работникът ще продължава да си бъде работник; и така нататък. С тази бариера се сблъска Халаб, когато се опита да стане жрец.