Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Този град е много тежък за човек с мечти — съгласи се Диос.
— Попадна точно в целта — отговорих аз. — В Ориса мечтите не са забранени, но определено не се поощряват. О, ние се правим на глупаци. Възхищаваме се от дръзките приказки и непочтителните отговори, които ние, господарите, получаваме от простия народ. Но ако тази непочтителност стане нещо повече от очарователна ексцентричност, с бедняците е свършено.
— И какво предлагаш? — попита тя.
— Ще започна от най-ниското стъпало — отговорих аз. — Ще освободя робите. Ще премахна преградата и потокът ще тръгне. После ще бъдат пометени всички бентове, защото всяка класа ще тръгне по потока срещу следващата, докато… Е, кой може да каже. Може би някой ден дори робът ще може да стане управник.
Диос ме награди с очарователна одобрителна усмивка, която ме зарадва повече от всичко преживяно.
— Като жена, която е била почти робиня, и като жена в Ориса, която продължава да е робиня навсякъде, освен в тази къща, безрезервно одобрявам — каза тя. — Нашият смел приятел Дженъс Грейклок е пример на това, което може да постигне един роб.
— Освобождаването на нашите собствени роби ще бъде само началото — казах аз. — Но още не трябва да го разгласяваме, защото се страхувам, че широката му разгласа ще възбуди много страсти, които могат да провалят целия план.
— Това е разумно — каза Диос. — Ако най-напред съобщим на малко хора и новината се превърне от ручейче в буен поток, ефектът ще бъде по-голям.
— Единствената пречка са моите братя — казах аз. — Защото, за да има някакъв ефект, семейство Антеро трябва да освободи всичките си роби. Ще има голяма семейна битка.
— Няма нищо. Е, отначало ще се разсърдят. Но братята ти трябва да се раздвижат. Те са живели за сметка на баща ти и сега живеят за сметка на твоята смелост.
Братята ми наистина се разсърдиха и не приеха идеята. Фамилията Антеро имаше над сто и петдесет души роби, повечето или скъпи домашни прислужници, или квалифицирани пристанищни работници, земеделски труженици и образовани чиновници. Ако ги освободяхме, щяхме да намалим стойността на фамилното състояние с една пета. Най-голям противник беше най-старият ми брат, Порсемъс. Той беше два пъти по-стар от мен и от всички ни най-много приличаше на баща ми, но имаше слаб характер.
— Планът ти е налудничав — каза той. — Ти ще ни превърнеш в просяци. Кого ще сложиш на мястото на робите? Помисли за надниците, човече! Ние просто не можем да си го позволим.
— Парите са най-малкият проблем — отговорих аз. — Ако едно нещо е правилно, то трябва да бъде направено, независимо на каква цена. Щом обаче настояваш… — Взех една главна сметководна книга от купа пред мен. — Прегледай събраните от мен цифри тук и ще видиш, че е по-изгодно да се наеме един свободен човек, отколкото да се използува роб. Свободният човек сам се грижи за издръжката си. И работи повече, защото с това ще може да подобри живота си, докато робът винаги ще си бъде роб и поради това не се напряга много. — Отворих книгата и му показах една колона от цифри. — Виж тук, Порсемъс. Продукцията от твоите овощни градини в продължение на почти петнайсет години не се е променила. Само веднъж е била различна, и то нараснала. — Той погледна цифрите и се намръщи. — Това беше годината, когато болест изпонатръшка робите ти — продължих аз. — Трябваше да наемем свободни мъже и жени да вършат тяхната работа. И реколтата беше най-голяма, нали? Щетите също бяха най-малки, защото наетите хора работеха по-бързо и по-усърдно, за да спечелят повече пари.
Братята ми зашепнаха изненадани. Порсемъс обаче беше упорит като всеки ограничен човек.
— Не могат да се правят такива изводи само от един сезон — възрази той.
— Не ги правя само от един сезон. — Бутнах пред него купа счетоводни книги да ги проучи, ако желае. — Намерих много други случаи, при които може да се направи подобно сравнение. През годините, когато наемаме платени работници, печалбите ни са винаги по-големи. За да бъда честен, трябва да кажа, че не включвам приходите от търговските ни кораби, въпреки че техният дял в печалбите ни е основен. Както добре знаеш, в търговските си дейности рядко използуваме роби… поради току-що изтъкнатите от мен съображения. Дори и най-неопитният търговец знае, че няма по-голям мотив от печалбата.