Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Вие виждате — подзе той, — аз се възвърнах към своите заветни мисли.
— Да, небесната благодат ви е озарила — както казваше преди малко онзи господин.
— О намерението ми да се оттегля от света възникна у мен много отдавна. Вие навярно сте ме чували вече да говоря за това, нали, приятелю мой?
— Разбира се, но право да ви кажа, мислех, че се шегувате.
— С такива неща! О! Д’Артанян!
— Боже мой! Човек се шегува дори със смъртта!
— И грешиш, д’Артанян, защото смъртта е вратата, която води към гибел или към спасение.
— Съгласен съм, но ако обичате, да не богословствуваме, Арамис. Мисля, че на вас за днес ви стига. Аз пък почти съм забравил малкото латински, който никога не съм знаел. А и ще ви призная, че не съм хапнал нищо от десет часа сутринта и дяволски съм гладен.
— Ще обядваме ей сега, драги приятелю. Само че трябва да ви напомня, че днес е петък, а в този ден аз не мога нито да ям, нито да гледам месо. Ако сте съгласен да се задоволите с моя обед — той се състои от варени тетрагони и плодове.
— Какво разбирате под тетрагони? — запита неспокойно д’Артанян.
— Спанак — обясни Арамис. — Но за вас ще добавя яйца, което е тежко нарушение на правилото, защото яйцата са месо, тъй като от тях се излюпват пилета.
— Скромен пир, но все едно: за да остана с вас, ще го понеса.
— Благодаря ви за жертвата — каза Арамис. — Но ако тя не принесе полза на тялото ви, ще бъде полезна за душата ви, бъдете уверен.
— И тъй, вие решително ставате духовник, Арамис. Какво ще кажат приятелите ни? Какво ще каже господин дьо Тревил? Те ще ви сметнат за дезертьор, предупреждавам ви.
— Аз не ставам духовник, а се възвръщам към духовенството. Дезертирах от черквата, за да вляза в света, защото вие знаете, че по принуда облякох мускетарската униформа.
— Нищо не зная.
— Не знаете ли как съм напуснал семинарията?
— Не, нищо не зная.
— Ето моята история. Всъщност в светото писание е казано: изповядвайте се един на друг. И аз се изповядвам на вас, д’Артанян.
— А аз ви опрощавам предварително греховете. Виждате ли, че съм добър човек.
— Не се шегувайте със светите неща, приятелю.
— Тогава говорете, аз слушам.
— Постъпих в семинарията на деветгодишна възраст и ето че оставаха три дни да навърша двадесет години, щях да стана абат и всичко щеше да бъде свършено. Една вечер отидох, както обикновено, в къщата, която посещавах с удоволствие — какво да се прави, когато човек е млад, има си слабости, — и един офицер, който ме гледаше с ревниво око да чета житията на светците пред домакинята, влезе внезапно и без да съобщи за идването си. Тъкмо тази вечер бях превел един епизод от Юдит и четях стиховете си на дамата, която ме обсипваше с похвали и наведена над рамото ми, ги препрочиташе заедно с мене. Позата, която, да си призная, беше малко свободна, засегна офицера. Той не каза нищо, но когато излязох, ме последва и ме настигна.
— Господин абат, — започна той, — обичате ли да ви бият с тояга?
— Не мога да ви кажа, господине, — отвърнах аз, — никой досега не е посмял да направи такова нещо.
— Добре! Изслушайте ме, господин абат, ако влезете още веднъж в къщата, където ви срещнах тази вечер, аз ще посмея.
Струва ми се, че се уплаших, пребледнях страшно, усетих, че краката ми се подкосяват, потърсих някакъв отговор, но не намерих и премълчах.
Офицерът очакваше отговор, но като видя, че мълча, усмихна се, обърна ми гръб и се върна в къщата. Върнах се в семинарията.
Аз съм благородник и имам буйна кръв, както сте имали възможност да забележите, драги ми д’Артанян. Обидата беше страшна и при все че никой не знаеше за нея, усещах я, че живее в дъното на моето сърце и ме пари. Заявих на своите наставници, че не се чувствувам достатъчно подготвен за ръкополагането и по мое желание обредът бе отложен за една година.
Намерих най-добрия учител по фехтовка в Париж, услових се с него да вземам всеки ден по един урок и всеки ден в продължение на цяла година вземах уроци. След една година, в деня, в който ми беше нанесена обидата, закачих расото на един гвоздей, облякох се като благородник и отидох на бал, който даваше моя позната дама и където знаех, че ще бъде моят противник. Това беше на улица Фран Буржоа, близо до затвора Форс.
И наистина моят офицер беше там. Загледан нежно в една дама, той пееше любовна песен. Приближих се до него и го прекъснах в средата на втория куплет.
— Господине — рекох му аз, — още ли ще ви бъде неприятно, ако отида в една къща на улица Пайен и пак ли ще ме биете с тояга, ако ми хрумне да не ви послушам?