Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Как ще докажете — продължи йезуитът, без да му даде възможност да говори, — че човек трябва да съжалява за света, когато се принася в жертва на бога? Чуйте тази дилема: бог е бог, а светът е дявол. Да съжаляваш за света, значи да съжаляваш за дявола — това е моето заключение.
— И моето — додаде свещеникът.
— Но за бога… — обади се Арамис.
— Desideras diabolum, нещастнико! — извика йезуитът.
— Той съжалява за дявола! Ах, млади приятелю — започна да стене свещеникът, — не съжалявайте за дявола, лично аз ви моля.
Д’Артанян чувствуваше, че затъпява. Струваше му се, че се намира в лудница и че ще полудее като тези, които бяха пред него. Но беше принуден да мълчи, понеже не разбираше езика, който говореха.
— Изслушайте ме — каза Арамис с учтивост, в която започваше да прозира известно нетърпение, — не казах, че съжалявам. Не, никога няма да произнеса тези думи, защото те не са православни…
Йезуитът дигна ръце към небето — свещеникът направи същото.
— Не, но съгласете се поне, че не е хубаво да принасяш в жертва на бога само това, от което си напълно отвратен. Имам ли право, д’Артанян?
— Струва ми се, дявол да го вземе, че е така! — извика гасконецът.
Свещеникът и йезуитът подскочиха от столовете си.
— Ето моята изходна точка, тя е силогизъм: светът си има прелести, аз напускам света, следователно правя жертва; а светото писание казва изрично: „Принесете жертва на господа“.
— Това е вярно — съгласиха се противниците.
— После — продължи Арамис, като си щипеше ухото, за да е зачерви, както си разтърсваше ръцете, за да бъдат бели, — аз написах на тази тема рондо15 и го показах миналата година на господин Воатюр и този велик човек ме обсипа с похвали.
— Рондо! — процеди презрително йезуитът.
— Рондо! — повтори несъзнателно свещеникът.
— Кажете го, кажете го — обади се д’Артанян. — То ще ни поразвлече малко.
— Не, защото е религиозно — отвърна Арамис. — То е богословие в стихове.
— По дяволите! — извика д’Артанян.
— Ето го — рече Арамис със скромност, която не беше лишена от малко лицемерие.
— О, вие, които в днешните несрети оплаквате предишните си дни — ще дойде край на мъките ви клети, когато само богу отдадете сълзите си по миналите дни.
Д’Артанян и свещеникът изглеждаха възхитени. Йезуитът упорствуваше:
— Пазете се от светския вкус в богословски стил. Какво казва всъщност свети Августин? Severus sit clericorum sermo.
— Да, проповедта трябва да бъде ясна — добави свещеникът.
— И така — побърза да го пресече йезуитът, като видя, че неговият съмишленик се подвежда, — и така вашата теза ще се хареса на дамите, това е всичко. Ще има успеха на някоя защитна реч на адвоката Патрю.
— Дай боже! — извика унесен Арамис.
— Виждате ли — рече йезуитът, — земното продължава да говори у вас с висок глас. Вие още следвате земното, млади приятелю, и аз се боя, че божията благодат няма да ви повлияе.
— Успокойте се, преподобни отче, аз отговарям за себе си.
— Светско самооблащение!
— Познавам себе си, отче, решението ми е непоколебимо.
— И тъй, вие настоявате да продължите тази теза?
— Чувствувам се призван да развия именно нея, а не друга. Ще продължа и утре, надявам се, ще бъдете доволен от поправките, които ще нанеса по вашите указания.
— Работете бавно — посъветва го свещеникът, — ние ви оставяме в прекрасно разположение.
— Да, нивата е засята — продължи йезуитът — и ние няма да се боим, че част от семето е паднала върху камък, друга част по пътя и че птиците небесни ще изкълват останалото aves culi comederunt illam.
„Чума да те отнесе с твоя латински!“ — помисли си д’Артанян, който чувствуваше, че не може повече да издържи.
— Сбогом, синко — рече свещеникът. — До утре.
— До утре, смели момко — каза йезуитът. — Вие обещавате да станете една от светлините на светата църква и дано бог даде тази светлина да не бъде опожаряващ огън!
Д’Артанян, който цял час си гризеше ноктите от нетърпение, беше почнал да хапе и пръстите си.
Двамата мъже в черно станаха, поклониха се на Арамис и на д’Артанян и пристъпиха към вратата. Базен, който стоеше прав и бе изслушал целия спор с благочестива радост, се спусна към тях, взе молитвеника на свещеника и требника на йезуита и тръгна почтително пред тях.
Арамис ги изпрати по стълбата и се качи веднага при д’Артанян, който беше още замаян.
Останали сами, в началото двамата приятели мълчаха смутено. Но все някой от тях трябваше пръв да наруши мълчанието и понеже д’Артанян, изглежда, беше решил да отстъпи тази чест на приятеля си, Арамис започна: