Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Ясно е, че при това положение нищо не можеше да бъде по-неприятно за Базен от пристигането на д’Артанян, който идеше отново да хвърли господаря му във вихъра на суетни мисли, които толкова време го бяха увличали. И той реши храбро да брани вратата. Но не можеше да каже, че Арамис го няма, защото кръчмарката беше казала, че е там, затова се опита да убеди новодошлия, че ще бъде връх на нескромността да безпокои господаря му в благочестивия разговор, който беше започнал още от сутринта и щеше да завърши според думите на Базен чак вечерта.
Но д’Артанян не обърна никакво внимание на красноречивата реч на Базен и понеже нямаше намерение да влиза в спор със слугата на приятеля си, просто го отстрани с една ръка, а с другата натисна дръжката на врата номер пет.
Вратата се отвори и д’Артанян влезе в стаята.
Арамис, в черна дреха, с кръгла, плоска шапчица на главата, която твърде много приличаше на попска, седеше пред продълговатата маса, покрита със свитъци хартия и с грамадни фолианти13. От дясната му страна седеше йезуитският игумен, а от лявата — свещеникът от Мондидие. Завесите бяха спуснати наполовина и пропускаха тайнствена светлина, която благоприятствуваше за благочестиви размишления. Всички светски предмети, които можеха да бият на очи, когато се влезе в стаята на един младеж, особено когато този младеж е мускетар, бяха изчезнали като по чудо и Базен навярно от страх да не би видът им да възвърне господаря му към светски мисли беше скрил шпагата, пистолетите, шапката с пера, шевиците и дантелите от всякакъв род и вид.
Но на тяхно място на д’Артанян му се стори, че вижда окачен на гвоздей в един тъмен кът бич за изтезаване на плътта.
При шума, който д’Артанян направи, като отвори вратата, Арамис дигна глава и позна приятеля си. Но за голямо учудване на момъка появяването му сякаш не направи голямо впечатление на мускетаря, дотолкова умът му се беше откъснал от всичко земно.
— Добър ден, драги д’Артанян — поздрави го Арамис. — Вярвайте, щастлив съм, че ви виждам.
— Аз също — отвърна д’Артанян, — макар да не съм напълно уверен, че говоря с Арамис.
— С него говорите, приятелю, с него. Какво ви кара да се съмнявате?
— Боях се да не съм сбъркал стаята и най-напред помислих, че съм попаднал при някой духовник. После изпаднах в друго заблуждение, като ви видях в обществото на тези господа: помислих, че сте тежко болен.
Двамата мъже в черно разбраха намеренията на д’Артанян и му хвърлиха почти застрашителен поглед, но д’Артанян никак не се смути.
— Аз може би ви преча, драги Арамис — продължи д’Артанян, — защото това, което виждам, ме навежда на мисълта, че вие се изповядвате на тези господа.
Арамис леко се изчерви.
— Вие да ми пречите? О, напротив, драги приятелю, заклевам ви се и като доказателство на това, което казвам, позволете ми да ви се порадвам, че ви виждам жив и здрав.
„А! Опомня се най-после — помисли д’Артанян. — Не е толкова лошо.“
— Господинът, който е мой приятел, се е избавил наскоро от голяма опасност — продължи с умиление Арамис, като посочи д’Артанян на двамата духовници.
— Благодарете на бога, господине — отвърнаха и двамата, като се поклониха едновременно.
— Аз вече му благодарих, преподобни отци — отговори момъкът, като им върна поклона.
— Вие идете тъкмо навреме, драги д’Артанян — каза Арамис, — ще вземете участие в нашия спор и ще го осветлите с вашите познания. Преподобният игумен на Амиенския манастир, преподобният свещеник на Мондидие и аз разглеждаме някои богословски въпроси, които отдавна приковават вниманието ни. Ще бъда щастлив да чуя вашето мнение.
— Мнението на един военен няма никаква тежест — отвърна д’Артанян, който почваше да се тревожи от обрата, който вземаше разговорът — и, повярвайте, вие можете да се осланяте на познанията на тези господа. — Двамата мъже в черно пак се поклониха.
— Напротив — възрази Арамис, — вашето мнение ще бъде ценно за нас. Ето за какво става дума: преподобният игумен смята, че тезата ми трябва да бъде преди всичко догматическа и дидактическа.
— Вашата теза ли? Значи вие пишете теза?
— Разбира се — отвърна йезуитът. — За изпита преди ръкополагането тезата е задължителна.
— Ръкополагане! — викна д’Артанян. който не можеше да повярва още това, което му бяха казали най-напред съдържателката, а после Базен. — Ръкополагане!