Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
И той гледаше смаян тримата души, които седяха пред него.
— И тъй — продължи Арамис, като се разположи в креслото си също така изискано, както би направил това в спалнята на някоя знатна дама, и се любуваше на бялата си и закръглена, сякаш дамска ръка, която държеше нагоре, за да й спадне кръвта, — и тъй, както чухте, д’Артанян, преподобният игумен иска моята теза да бъде догматическа, докато аз бих искал да бъде идеалистическа. И затова преподобният игумен ми предлагаше следната тема, която не е разглеждана още от никого и върху която има богато поле за работа.
Utraque manus in benedicendo clericis inferioribus necessaria est.
Д’Артанян, чиито познания ни са известни, не трепна при този цитат, както не трепна и при цитата на господин дьо Тревил по повод на подаръците, които той мислеше, че Д’Артанян е получил от господин Бъкингам.
— Това означава — продължи Арамис, за да го улесни напълно, — че двете ръце са необходими на свещениците от ниските санове, когато дават благословия.
— Прекрасна тема! — извика йезуитът.
— Прекрасна и догматическа! — повтори свещеникът, които знаеше латински горе-долу колкото д’Артанян, и следеше усърдно йезуита, за да говори след него и да повтаря думите му като ехо.
А д’Артанян остана напълно равнодушен към възторга на двамата мъже в черно.
— Да, прекрасна! — продължи Арамис. — Но тя изисква основно проучване на църковните отци и на светото писание. А аз признах пред тези духовници и то напълно смирено, че нощният караул и службата на краля ме накараха да поизоставя заниманията си. И ще ми бъде по-лесна, една тема по мой избор, който да бъде за тези трудни богословски въпроси това, което е моралът за метафизиката във философията.
Д’Артанян страшно се отегчаваше, свещеникът също.
— Вижте какво встъпление — извика йезуитът.
Арамис хвърли поглед към д’Артанян и видя, че приятелят му се прозява така, че можеха да му се откачат челюстите.
— Да говорим на френски, отче — предложи той на йезуита, — така господин д’Артанян ще прецени по-добре нашите думи.
— Да, уморен съм от пътя — поясни д’Артанян — и не мога да разбера нищо от латински.
— Добре — съгласи се йезуитът, изгубил малко нишката на мисълта си, докато свещеникът, извън себе си от радост, хвърли към д’Артанян изпълнен с благодарност поглед. — Добре! Да видим сега каква поука може да се извлече от тази дума.
— Мойсей, божи служител… Той е само служител, разберете това! Мойсей благославя с две ръце. Той заповядва да му придържат нагоре двете ръце, докато евреите бият враговете си. Значи той благославя с две ръце. Всъщност какво пише в евангелието: Imponite manus, а не manum: положете ръцете, а не ръката.
— Положете ръцете — повтори свещеникът със съответно движение.
— А свети Петър — продължи йезуитът, — на когото папите наместници на земята, казва друго: Porrige digitos. Издигайте пръстите. Разбрахте ли сега?
— Разбира се — отвърна доволен Арамис, — но тази работа е тънка.
— Пръстите! — продължи йезуитът. — Свети Петър благославя с пръстите. Папата също благославя с пръстите. А с колко пръста благославя той? С три пръста: един за отца, друг за сина и трети за светия дух.
Всички се прекръстиха. Д’Артанян реши, че трябва да последва примера им.
— Папата е наместник на свети Петър и представлява трите божествени сили. Останалата част на църковната йерархия благославя в името на светите арахангели и на ангелите. А най-низшите църковни служители, като дяконите и дверниците, благославят с китки, които представляват безброй благославящи пръсти. Ето ви темата в опростен вид. Ще напиша на тая тема два тома като този — добави йезуитът.
И във възторга си той потупа големия фолиант на свети Йоан Златоуст, под чиято тежест масата се огъваше.
Д’Артанян изтръпна.
— Разбира се — рече Арамис, — съгласен съм с хубостите на тази теза, но същевременно мисля, че тя не е по силите ми. Бях се спрял на този текст, кажете, драги д’Артанян, харесва ли ви, или по-добре: малко съжаление подхожда при жертвоприношение на бога.
— Спрете! — извика йезуитът. — Тази тема граничи с ерес. Почти такова положение има в „Augustinus“ на еретика Янсениус, която книга рано или късно ще бъде изгорена от ръцете на палача. Пазете се, млади приятелю! Вие клоните към лъжеученията, млади приятелю, ще се погубите!
— Ще се погубите — повтори свещеникът, като поклати тъжно глава.
— Вие засягате известния въпрос за свободната воля, който е гибелен! Вие се доближавате напълно до сквернословията на пелагийците14.
— Но, преподобни отче… — започна Арамис, замаян от доводите, които се сипеха като градушка върху главата му.