Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Рейф пристигна на следващата сутрин в десет и веднага ме попита какво се е случило. Тогава не му казах, но по-късно през деня, когато бяхме близо до брега, го направих. Изглеждаше шокиран, а това значеше много за мен. Беше хубаво да имаш някого до себе си, който разбира как се чувстваш.
Денят, в който пътувахме с влака към брега, бе странен ден. Сякаш всичко беше спряло, сякаш един епизод бе завършен. Мисля, че моята празнота ни помогна в начинанието, но също така промени и мястото, което открихме.
Бяхме твърде напрегнати, кипяхме от вълнение. Хората ни заглеждаха, докато вървяхме към морето. Трябва да сме изглеждали невероятно устремени.
Оказа се абсурдно лесно. Рейф ми показа къде е стоял. Не знаехме какво ще се случи, но бяхме уверени, че ще бъде приключение, нашето приключение. Хванахме се за ръце и затворихме очи в 4.05 следобед в събота, деветнадесети септември, 1994 година.
Двадесет и две
След няколко минути видях светлина. Не светлина, а сияние. Памет свършваше — мембраната бе само на няколко стотици ярда пред мен. Пътеката между дърветата водеше право напред. Взирах се в далечината и ми се струваше, че виждам очертание в мрака — черно палто.
Когато отворихме очи, равнината се простираше пред нас. В първия миг просто стояхме и гледахме втренчено. Дори не се и сетих да извадя камерата си. Някак не беше уместно. Все още я пазя някъде. В нея все още седи същата лента.
Нададохме радостни възгласи, подскачахме и крещяхме. Хукнахме към равнината. Сякаш издатините ни водеха нанякъде. По-късно стана студено и тежко и се събудихме по здрач на прашен площад в призрачно градче в средата на пустинята.
Няколко дни само се мотаехме, обикаляхме, спяхме, откривахме как съществува мястото. Не ни отне много време да разберем, че всичко е като насън. Спомнихме си неясни брътвежи по пиянски сбирки и се удивихме колко прави сме били. Дълбоко от паметта си изрових правилното име на това място. Тези няколко дни бяха последните от лятото, последните мигове на нашето истинско приятелство, последните мигове, когато бяхме едно цяло. Мога със седмици да ви разказвам за нещата, които открихме, за начина, по който се чувствахме, но няма смисъл. Няма да успея да ви накарам да ги усетите.
Беше друг свят и този свят беше наш.
Не ни отне много време да разберем също така, че този свят не е само приятен и светъл. На втория ден вървяхме към един замък. Той много приличаше на този, който видяхме с Окланд. Забелязах нещо с крайчеца на окото си и се приближих да го разгледам по-добре.
Беше бебе, малко момиченце. Гукаше сладко под един храст, самичко в равнината с размерите на Дания. Беше страшничко, но по онова време бебетата не бяха толкова неприятни и човек по-лесно се справяше с тях. По-късно се промениха. Често съм се чудел дали в Страната на Звездите е имало бебетата преди ние да намерим пътя за там. Не съм сигурен. Мисля, че променихме Страната на Звездите още в самото начало, дори преди Рейф да започне да го прави умишлено.
Два дни по-късно видяхме нашето първо Нещо, видяхме как то се превръща в чудовище. Беше чудовище на Рейф и много приличаше на баща му. Така и не разбрах тази работа, но предполагам старецът на Рейф не бе особено приятен. Не можеше да се сравнява с майката на Джи, но според нормалните стандарти със сигурност можеше да се нарече копеле.
Мисля, че това преобрази Рейф. След чудовището той промени отношението си към Страната на Звездите, а може би и тя промени отношението си към него. Не смятам, че нещата между нас биха се развили по този начин, ако не бяхме открили Страната на Звездите. Тя ни промени точно толкова, колкото и ние нея. Рейф я преобрази повече от мен и мисля, че затова полудя, а аз станах това, което съм днес. Не знам кой направи по-добрата сделка.
Същата вечер аз започнах да мисля за вкъщи. Бях казал на родителите си, че ще отсъстваме само няколко дни и чувствах, че ще мога да се върна в реалността.
През последните няколко часа Рейф бе започнал да се държи странно. Спираше от време на време, ослушваше се, после казваше, че няма нищо и продължаваше. Най-накрая ми обясни: бе усетил, че има нещо друго, някакъв друг слой. В Страната на Звездите той чувстваше това, което аз чувствах в нормалния свят: че има нещо друго извън този свят и искаше да разбере какво е.
Концентрирахме се, отворихме ума си и подушихме за нещо друго, за нещо повече. Вечно незадоволени!
Озовахме се в Града. Отне ни време да осъзнаем, че това не е друга част от Страната на Звездите. Все едно открихме цяла стая с подаръци за Коледа. Всички мисли за вкъщи се изпариха от ума ми. Само след няколко часа бях убеден, че тук ще бъда по-щастлив, отколкото в Страната на Звездите, че това е мястото, където ще се връщам през годините. Сякаш гледах научен филм, направен само за мен, друг странен свят, на който познавах достатъчно добре правилата. Винаги съм мечтал за такъв свят — интересен и сговорчив, място, където да се чувствам тайнствен аутсайдер.