Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
„Извади си поука от това, Храбър мъж, и помисли сериозно върху нея. Нищо не е напълно сигурно — дори и за Силата. Сътворението е такова нещо, че полетът на една пеперуда над Зелената планина може да промени въздушните течения и да завихри буря на другия край на света. Нито едно действие не е лишено от рискове. Нито за нас… нито за теб.“
— Значи аз съм бил твоят избраник. А Бяла пепел?
„Двамата заедно щяхте да сътворите в Спиралата бъдещето на Слънчевите хора. Щяхте да им разкриете повелите на Съня. На млади и стари, на мъже и жени. Силата се получава от преплитането на противоположностите. Север-юг и изток-запад създават света. Върховното цяло и Множеството на илюзията. Всички са свързани в едно и образуват Спиралата, кръгът без начало и без край.“
— Но утре аз ще унищожа Бяла пепел.
Скръбта на златния човек изпълни пулсиращата мъгла.
„Молим те да размислиш, да овладееш хармонията на Спиралата. Молим те да Танцуваш…“
— Доводите ти са убедителни, Вълчи съногадателю, но сега виждам истинската си възможност. Някой ден ще стана това, което сега си ти. Да видим чий Сън ще се окаже по-силният.
Внезапният порив завари Храбър мъж напълно неподготвен; някаква страхотна Сила го отблъсна от златистата мъгла и той започна да се върти, изпаднал в паника, през сивата мъгла като запратен камък.
Примигна; болката в главата му се бе завърнала — заслепяваща и непоносима. Той изстена, кръстосвайки ръце на гърдите си, треперейки от нощния студ. Луната бе изгряла над източния хоризонт във формата на полумесец.
— Този път се издаде, Вълчи съногадателю. — Той се изправи схванато на крака. Стисна юмрук, разтърси го и изкрещя:
— Духовете трябва да се научат да лъжат!
„Бог!“ — съскаха гласовете в съзнанието му.
— Да… ще бъда бог. И новия Сън ще смаже стария.
Той пое въздух и изрева към небето:
— Ще видиш! Утре ще видиш!
16.
— Изворът е хей зад онова възвишение — посочи Охлюва черупка към осеяния с пелин хребет пред тях. Жълто-кафеникавата пръст блестеше в следобедните лъчи на слънцето. Високо в небето пухкави облачета плуваха на изток, тласкани от нетърпеливия вятър.
Бяла пепел засенчи очи от ослепителния блясък на слънцето върху пясъка и огледа мястото. Наоколо се издигаха множество дюни като огромни мравуняци. Сърцето и биеше глухо и учестено. Единствено присъствието на Тиха вода до нея и помагаше да издържи всичко това.
— Хайде да спрем и да прекараме остатъка от деня тук. Онази дюна ето там е височка. Ако се разположим на лагер на върха и, ще можем да наблюдаваме околността.
Бягащ като вятъра я изгледа въпросително.
— А после?
Тя събра кураж, опитвайки се да не трепери.
— По здрач ще изкачим възвишението и ще се спуснем до извора за срещата с Храбър мъж.
— Мислиш ли, че ще дойде?
Тя кимна.
— Той е напълно уверен в себе си. В Съня го видях застанал пред един голям огън. Всеки друг би се страхувал да запали такъв огън, за да не привлече неприятели. Но той се мисли за непобедим.
Лицето на Бягащ като вятъра се обтегна и той хвърли поглед към Трепетликата, която ги слушаше, кръстосала ръце, вперила подозрително очи в Бяла пепел. Младият мъж махна рязко с ръка и нареди:
— Охлюва черупка, Син вятър, тръгвате напред. Разузнайте дали няма да попаднем в някоя клопка.
Двамата воини се отдалечиха в лек тръс.
Погледът на Бягащ като вятъра се премести неловко на другите, които все още стояха до него. Той каза на Бяла пепел:
— Трябва да поговорим… насаме.
Тя кимна и сложи ръка на рамото на Тиха вода. Той я погледна угрижено.
— Ще можете ли двамата с Пелинов дух да стъкмите лагера на онази дюна? Бягащ като вятъра и аз ще дойдем след малко.
Съпругът и я потупа нежно по ръката.
— Не се преуморявай. Чака ни дълга нощ. — Той махна на Пелинов дух да го последва и двамата поеха към трептящата от маранята дюна.
Бяла пепел изчака уморено останалите да се отдалечат на достатъчно разстояние, за да не могат да ги чуят.
— Какво има, Бягащ като вятъра?
Той зарови пръстта с мокасината си, отбягвайки погледа и. По красивото му лице бе изписана тревога.
— Не си готова за това, което те чака. Чувствам го. Изплашена си до смърт.
— Бягащ като вятъра… Знаеш ли какво ще направи с мен Храбър мъж?
— Не.
— Ще се опита да ме сломи с помощта на Силата си. Двамата с Тиха вода трябва да му се противопоставим…
— Тиха вода? Та той не е воин! — Погледът на Бягащ като вятъра проследи групата, която се изкачваше по дюната. — И смяташ, че той може да ти помогне?