Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Той хвърли поглед към останалите. Никой освен него не забелязваше сиянието. Бяла пепел пое надолу по склона на дюната, а черният вълк тръгна по петите и, сякаш искаше да я закриля. Непослушко подтичваше след Тиха вода с настръхнала козина.
Те изкачиха следващата дюна, докато небето постепенно потъмняваше в синьо-сиво. Както бе предсказала Бяла пепел, Храбър мъж седеше там до един голям огън. Зад него се бяха скупчили една жена и петима воини.
Тиха вода усети с болезнена яснота страха на Трепетликата и Бягащ като вятъра; душите им стрелкаха пъстроцветни мълнии, които пронизваха златистата мрежа. Бяла пепел и Пелинов дух стояха твърдо на място, сякаш вцепенени от вида на Храбър мъж.
От гърлото на черния вълк излезе полуръмжене, полускимтене и той пое към вражеския лагер. Бяла пепел го следваше по петите. Тиха вода притисна Талисмана до гърдите си и се затича да ги настигне. Един тих гласец пропищя в душата му.
Бяла пепел кръжеше на границата на Върховното цяло, оставяйки меката сива мъгла да се процежда през нея. Храбър мъж наблюдаваше как тя се приближава със странна незаинтересованост.
„Той нарочно ме оставя да отида по-близо. Иска да ме плени, да превземе душата ми с внезапен щурм“ — помисли си младата жена.
Ехото на страха, останал в отдалеченото и тяло, не и позволяваше да се съсредоточи. Усещането за живота, растящ в утробата и, включи вековния рефлекс на майчината бдителност. Душата на детето запърха около нейната, стрелкайки своите нишки във Върховното цяло.
„Търси. Търси Върховното цяло — наредиха безименните гласове на Вълчия Талисман през сивите пластове на мъглата. — Ние сме тук. Използвай ни.“
— Не мога — още не — прошепна тя едва доловимо. Отчаяно се опита да изтръгне от мислите си спомена за Пеещите камъни, за да постигне душевно равновесие. Топлотата на Върховното цяло, плуваща толкова близо отвъд хоризонта на душата и я зовеше.
Изпаднала в транс, тя вървеше през пелиновите храсталаци. Всяка стъпка я приближаваше още повече до края. Обутите и в мокасини ходила усещаха ронливата почва, по която се движеха. Вятърът развяваше пуснатата и коса. Сърцето и биеше лудо — всеки пулс на кръвта във вените и утробата и потвърждаваше колко скъпи за нея неща бе заложила в този двубой.
Спря пред Храбър мъж и се втренчи в присвитите му очи. Огънят Танцуваше зловещо, хвърляйки допълнителна светлина и сенки върху сгъстяващия се мрак.
Той се усмихна, разкривайки липсата на предните си зъби.
— Тази нощ ще станеш моя жена, Бяла пепел!
— Тази нощ ще ти донеса смърт, Храбър мъж. Идвам да унищожа Съня ти.
Той отметна глава назад и се изсмя.
— Аз ще те обладая. Ще познаеш Силата ми — в цялата и мощ.
Тя колебливо се носеше на границата на Върховното цяло.
— Някога те обичах.
— И пак ще ме обичаш. — Изгледа с омраза Бягащ като вятъра. — за последен път ме предизвикваш, стари приятелю. Видях смъртта ти в Съня си. Утре, когато слънцето стигне най-високата си точка в небето, ще предложа сърцето ти в дар на Силата. Със собствените си ръце ще го изтръгна от гърдите ти и ще сложа началото на новото бъдеще. Ще си платиш за това, че застана на пътя на Силата.
Бягащ като вятъра стисна зъби.
— Но първо копията ми ще се напоят в кръвта ти. Какво е станало с теб? Къде е някогашният ми приятел? Все още не е прекалено късно. Нека сложим край на омразата, Храбър мъж. Заради всичко, което сме споделяли…
— Стига! — Храбър мъж отмести поглед към Пелинов дух. — И ти ли си дошъл да умреш с дъщеря си, старче?
— Ще видим, момче. — Мускулите на стария ловец се издуха. — Пелинов дух е готов, каквото и да му донесе Силата.
Бяла пепел едва успя да поеме дълбоко дъх, когато от сивата мъгла избухна зелено сияние и се уви около душата и, опитвайки се да я задуши. Атаката на Храбър мъж се завихри из Върховното цяло, отблъсвайки я далеч от източника на Силата. Тя трескаво се сви в себе си.
Храбър мъж се изсмя.
— Къде е силата ти? Да не би да си дошла да си играем детски игрички?
Той отново я нападна; Силата му бе като страховит ураган, отблъскваше я назад, назад, докато изхвръкна от Съня и пропадна в света на илюзиите. Сивата мъгла се изпари и Бяла пепел примигна, виждайки отново удължените сенки на нощта, плъзнали по пясъчните дюни. Отчаяно затвори очи и потърси отново пътеката, но не намери нищо…
НЕ!
Пое си дълбоко дъх и се отпусна в нищото, освобождавайки се постепенно все повече и повече. Той отново я отблъсна.