Самотният играч

41.

Донатела Ран седеше на пода на своята хотелска стая в поза лотос. Дишането й беше ритмично и леко, като нежни вълни, носещи се към тихия бряг. Беше спала добре. Години наред сънищата й бяха изпълнени с кошмари. Все едни и същи. Сънуваше или как убива демони, или как се гърчи по време на наркоманските си периоди, или и двете едновременно. Лицата на нейните жертви не й даваха мира през дългите часове от полунощ до изгрев. Първо опита да се отърве от кошмарите с помощта на наркотици. Резултатът беше предсказуем — пристрасти се към дрогата, нервите й се опънаха до скъсване. След месеци на лечение в една частна клиника в планината северно от Милано тя спря да използва приспивателни хапчета.

После й помогнаха мъжете. Но не какви да е мъже. С красота като нейната Донатела можеше да си позволи да е придирчива. Това й довлече нови проблеми и тя накрая изостави този вид бягство от реалността. От мъжете последователно мина на хипнозата, физиотерапията и масажите, акупунктурата, ароматерапията, билките — захващаше се с почти всичко, което й предложеха. Никое от тези средства не помагаше за период, по-дълъг от месец-два. След години борба накрая откри системата йога. Това се случи преди шест години и оттогава сънят престана да е проблем за нея. Така за първи път в живота си тя постигна вътрешен мир. Йога й помогна да опознае такива степени на релаксацията, каквито изобщо не си беше представяла. Спокойствието й позволи да спре да бяга от миналото си и да започне да мисли за бъдещето.

Ран седеше върху хавлия. Беше гола, с кръстосани крака и спокойно почиващи върху коленете й длани, отворени и сочещи нагоре. Позата й беше изпъната, но не и стегната. Брадичката й беше леко вдигната. Очите й бяха затворени, дишането — равномерно, а сърцето й биеше бавно и спокойно. Донатела си представи, че е седнала на терасата на красива вила с изглед към пленяващите вълни на езерото Комо. Често ходеше там, както мислено, така и в действителност. За нея, а и за повечето й сънародници това беше едно от най-красивите места в света. Място, където можеш напълно да се успокоиш, отпуснеш и отпочинеш, където никой не бърза и където никой не си гледа часовника. Там времето сякаш е спряло. Ран имаше малък имот там, петнайсетина метра от бреговата ивица. Засега й беше достатъчно, но се надяваше на някое по-спокойно и уединено кътче. Затова спестяваше пари, за да може да си купи къщата на мечтите си. Една от старите вили със стотина метра от брега и поне четирийсет декара гориста местност, където да прекарва спокойни, лениви следобеди. Тази мечта щеше да се сбъдне някой ден.