Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Краят на войната през юли 1954 г. е предшестван от унизителното положение, в което изпада Франция при Диен Биен Фу. Това е символът на френското поражение в Индокитай. Диен Биен Фу пада на 7 май 1954 г. след кървава 54-дневна обсада. Десет хиляди французи, северноафриканци, бойци от Чуждестранния легион и лоялни към французите виетнамци загиват край Диен Биен Фу; други 10 000 са пленени от Виетмин. На последвалите мирни преговори французите се съгласяват да разделят Виетнам по 17-ия паралел на северна част — комунистически Северен Виетнам под ръководството на Хо Ши Мин, и на южна част — Република Южен Виетнам под ръководството на Нго Дин Дием със столица Сайгон. Това е временна мярка в очакване на общонационалните избори през 1956 г.
Около 80 000 войници остават в Република Виетнам за огорчение на Дием, който е антифренски настроен. „На френските тайни служби, — пише Дъглас Порч във «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — беше поставена задачата да укрепят френските интереси — задължение, което те приеха с убеждението на служба, някои от служителите на която бяха разработили доста удобни бизнес отношения с Бин Хуен“ — виетнамска криминална организация, свързана с френския престъпен свят.
ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ — ветеран от УСС и офицер в ЦРУ, плете интриги както срещу французите, така и срещу комунистите. Веднъж той организира нападение на южновиетнамската армия срещу Бин Хуен, което е осъществено с помощта на френското Второ бюро. Лансдейл започва това, което той нарича контратерористична кампания срещу французите, като конкретната му цел са френските разузнавачи. Преди да настъпи сериозен срив между разузнавателните служби на двете страни, през май 1955 г. Франция изтегля всички свои войски от Индокитай, оставяйки полуострова на Съединените щати и на Хо Ши Мин.
До януари 1961 г., когато в длъжност встъпва президентът Кенеди, Хо Ши Мин контролира около 15 000 партизани, действащи в Южен Виетнам. За да отслаби влиянието и разпространението на комунистическите идеи, Кенеди се доверява на контравъстанически наказателни отряди, уверен, че те биха могли да направят повече за стабилизацията на Индокитай, отколкото конвенционалните военни сили. През май 1961 г. Кенеди изпраща 400 американски зелени барети във Виетнам, за да „засилят операциите в областта на разузнаването, неконвенционалните военни действия и политико-психологическата дейност“. Заедно със зелените барети се увеличава и присъствието на ЦРУ във Виетнам. През 1962 г. Кенеди предава на ЦРУ отговорността за всички полувоенни операции във Виетнам и — тайно — в Лаос.
С всяка следваща ескалация на войната расте и ескалацията в шпионажа. Разузнаването в тази война обаче не прилича на разузнаването в нито една от другите войни, водени от Съединените щати. Наред с обичайните структури на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ е развит и апарат от цивилни разузнавачи, често паралелен на военния и дори в конкуренция с него.
През август 1964 г. американските кораби разрушители навлизат в Тонкинския залив в Северен Виетнам, провеждайки операция за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ с кодовото наименование ДЕСОТО. В същото време ЦРУ изпълнява оперативен план 34А — нападения на южновиетнамци или наемници на ЦРУ срещу северновиетнамски брегови съоръжения с бързи атаки и незабавно оттегляне, като се използва високоскоростна техника. Северен Виетнам реагира на нападенията, изпращайки торпедни лодки след корабите. По настояване на президента Джонсън Конгресът отговаря с Тонкинската резолюция, с която се възлага на американските войски да оказват помощ на Южен Виетнам. Този документ става главното юридическо обосноваване на разгърналите се широкомащабни бойни действия.
В резултат пряката американска намеса във войната се засилва. В южната част са прехвърлени американски войски (броят им достига 525 000 души). Над комунистическите позиции (истински и предполагаеми) в Южен Виетнам се провеждат въздушни удари, а над Северен Виетнам — периодични бомбардировки. Предприемат се интензивни морски и тайни операции. В разгара на войната ЦРУ заема 3 етажа от американското посолство в Сайгон и поддържа около 700 служители във Виетнам под пълното ПРИКРИТИЕ на Управлението на специалния помощник на посланика. Ръководител на управлението е УИЛЯМ КОЛБИ, бъдещ директор на Централното разузнаване. Други прикрития на ЦРУ са мисията за комбинирани проучвания и ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ (ГПН), контролираща цялата АГЕНТУРНА МРЕЖА.
ГПН изпраща разузнавателните си групи в противниковата територия по суша, по въздуха и по море. При друга операция на ЦРУ, също част от оперативен план 37А от 1961 г., са спуснати „агенти под прикритие“ в Северен Виетнам. Всички са или убити, или заловени, или превербувани за ДВОЙНИ АГЕНТИ, които изпращат фалшиви радиосъобщения и подмамват нови екипи. Северновиетнамското Министерство за обществена сигурност разполага с почти съвършено точни разузнавателни сведения за местата, където агентите кацат.