Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското разузнаване, е назначен във Вашингтон, където работи от 1949 до 1951 г. и понякога посещава Арлингтън хол, разглежда дешифровките на Венона и редовно получава обобщена информация за напредъка в операция Венона. Той несъмнено е докладвал на съветските си агентуристи за постиженията. В края на 1945 г. Бентли разказва на ФБР, че руснаците са получили ограничена информация за американските усилия през 1944 г. Руснаците не могат да направят нищо за миналото, но могат и засилват сигурността в криптографските системи.
ПИТЪР РАЙТ — сътрудник от британската Служба за сигурност (МИ–5), вижда за първи път материали от Венона в края на 50-те години. Той заподозира, че един от криптонимите може да е на шпионин, който все още е в МИ–5. Един от британските шпиони, идентифицирани от Венона, е Седрик Белфридж, който от 1941 до 1943 г. работи за БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ — военновременната разузнавателна организация с щаб в Ню Йорк. Белфридж, който пише и живее в Съединените щати след войната, през 1955 г. е депортиран като „опасен чужденец“. По това време го приемат като жертва на американския лов на набедени комунисти.
В книгата „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) Райт пише: „Спомням си, че се чудех, докато четях изумителните дешифровки, как, по дяволите, десетки години някой на върха на МИ–5 може да заспива всяка нощ, след като тези съобщения са били дешифрирани.“ (Райт очевидно съобщава за съществуването на Венона, преди официално да е била обявена.) Той пише, че КОМИСИЯТА ФЛУЪНСИ, която се занимава с откриването на съветски агенти в британските служби, е използвала и материали на Венона. С помощта на тези материали са осъществени също проверката на сър АНТЪНИ БЛЪНТ и искреността на АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — съветски ИЗМЕННИК.
Съветският обмен на съобщения съдържа стотици кодови имена, включително Антена и Либерал, за които по-късно се разкрива, че са на Юлиус Розенберг. В едно от съобщенията се споменава, че съпругата на Либерал се казва Етел.
Повече от 200 имена или кодови имена излизат при дешифрирането на материалите от Венона. Много от тях са на сътрудници или на доверени лица на НКВД или на ГРУ. В шифрираните материали е била закодирана и дейността на Юлиус и Етел Розенберг, Хари Голд, Дейвид и Рут Грийнглас и Клаус Фукс. Други имена, използвани за прикритие на лица от мрежата на атомните шпиони, остават неразгадани.
Материалите от Венона показват, че Леонид Квасников (кодово име Антон) оглавява шпионажа за атомната бомба в Съединените щати. И той като семейство Розенберг (които са под негов контрол) имат още много високотехнологични шпионски цели, като например развитието на американски реактивни самолети, радари и ракети. Разкрити са и многобройни контакти на съветското разузнаване с американската комунистическа партия и начинът, по който съветската шпионска МРЕЖА работи под прикритието на консулства, търговската мисия АМТОРГ, съветската агенция ТАСС и др.
Повечето материали от Венона се отнасят до техниката на шпионажа — детайли по провеждането на операции, средства за противодействие на ФБР, сценарии за срещи и фотографиране на документи. Съветските разузнавачи в САЩ събират толкова много материали, че освен информацията, която се изпраща във вид на шифровани съобщения, те правят фотокопия на материалите и ги изпращат в Москва с дипломатически куриер. В едно от съобщенията нюйоркската резидентура информира ЦЕНТЪРА в Москва, че разполага с 56 филмови ленти, осигурени от Робърт (все още не е идентифициран). Други материали дават указания за вербуването на американски комунисти.
В някои от материалите на Венона става дума за Стенли — агент на британското разузнаване, който отговаря за Мексико. Този агент по-късно се оказва Филби. Споменава се и Хикс като човек, който е изпратил повече мнения, отколкото факти; той е определен от ловците на шпиони като ГАЙ БЪРДЖИС. Пътуванията на Джонсън съвпадат с тези, осъществени от Блънт. Венона държи и информация за съветското проникване в Свободна Франция на Шарл дьо Гол, която е ядрото на следвоенното френско правителство.
Албърт е Ицхак Ахмеров — съветски РАЗУЗНАВАЧ, 2 пъти командирован в САЩ като АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ — веднъж се представя като текстилен фабрикант. Той има много имена: Уилям Грайнке, Майкъл Грийн, Майкъл Адамек и др. (Американецът МАЙКЪЛ СТРЕЙТ разказва, че с него се е свързал съветски разузнавач под името Майкъл Грийн.) Елизабет Бентли го познава само като Бил. Тя познава съпругата му — също агент с чужда самоличност — като Катрин. Катрин (с кодово име Елза) е Хелън Лаури — племенница на лидера на американската комунистическа партия Ърл Браудър, който използва кодовото име Рулевой за прикритие.