Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Постиженията на операция Венона остават строго засекретени до 1995 г., с изключение на съобщението на Питър Райт и на някои други „изтичания на информация“, които посочват, че Съединените щати имат специални разузнавателни източници. (Съветското правителство, разбира се, знае за Венона от Филби, а може би и от други източници.) През 1995 г. АНС започва разсекретяването на повече от 1200 съобщения от Венона. Те разкриват степента на съветския шпионаж, насочен срещу САЩ през 40-те години, а също и важната роля на РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ и криптографията за американското контраразузнаване.
Вербуван агент
Гражданин на страната, чиито разузнавателни органи го привличат за сътрудничество (наричат го също „вербуван работник“).
Вестфал, Юрген
Високопоставен цивилен служител в западногерманското Министерство на отбраната, арестуван на 11 декември 1986 г. по подозрение в шпионаж в полза на Източна Германия и вероятно и за други комунистически страни. Вестфал работи над проект за подобряване ефикасността на компютърните системи, използвани от западногерманските въоръжени сили. Очевидно е заловен, преди да предаде информация на АГЕНТУРИСТА, който го е вербувал през август 1986 г. във ВИЕНА.
ВИАТ
Южновиетнамска частна авиотранспортна корпорация, използвана през 60-те години за тайни операции над Северен Виетнам. Линията е КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ, ръководена от ЦРУ. ВИАТ често използва пилоти от ЕЪР АМЕРИКА, друга компания за прикритие на ЦРУ.
Вж. КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ.
Виджилънт A3J
Американски щурмови бомбардировач за нанасяне на ядрени удари, излита от самолетоносачи. Отначало е използван като свръхзвуков разузнавателен самолет. По замисъл A3J ВИДЖИЛЪНТ (Бдителен) е свръхзвуковият заместник на A3D Скайуориър, който трябва да доставя ядрено оръжие до цели в Съветския съюз. Но разработването на ракети с наземно и подводно базиране довежда до модифицирането му в A3J–3P за фотографско разузнаване в началото на 60-те години.
Построен от Норт американ авиейшън (North American Aviation), A3J е удължен ширококрил самолет с 2 турбореактивни двигателя, двучленен екипаж, достигал максимална скорост 2216 км/ч. За единствената атомна бомба е определено място в шахтовия бомбен отсек. Бомбата е свързана с 2 цистерни за гориво и се пуска от задната част на самолета. Под крилата могат да се закрепват обикновени бомби или допълнителни цистерни.
За фотографски цели тунелоподобното отделение може да се оборудва с разузнавателна апаратура, страничен радар, камери, инфрачервени сензори и екипировка за откриване на електронни заглушители. Първият полет на YA3J–1 е на 31 август 1958 г., а модификацията щурмови бомбардировач е на въоръжение във военноморския флот от 1961 г. Разузнавателните самолети от този вид са пуснати в действие в края на 1963 г. През 70-те години са построени около 150 машини, по-голямата част от които са съобразени с изискванията на разузнаването. Използвани са широкомащабно по време на войната във Виетнам. На въоръжение са във военноморските сили до 1977 г. (През 1962 г. са преименувани RA–5C.)
Самолетоносачите, обслужващи разузнавателните A3J, се осигуряват от т.нар. ОБЕДИНЕН ОПЕРАТИВНОРАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР (ООРЦ), в който постъпва и се обработва информацията, събрана от върналия се от полет самолет. Първият ООРЦ е задействан на самолетоносача Саратога през ноември 1962 г. (т.е. преди разузнавателните A3J–3P да влязат на въоръжение).
A3J (A–5) Vigilante
Виена
Център на международните политически интриги от времето на Австро-Унгарската империя до Студената война. Приятен за туристите, градът е привличал също шпиони и контраразузнавачи предимно поради разположението си — точно на границата между Източна и Западна Европа. Оттук взаимно са се шпионирали имперска Русия и кайзерова Германия. Неутрална Австрия не издирва шпиони, нито пък има служба за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, която да притеснява известните РАЗУЗНАВАЧИ в Париж, Лондон, Вашингтон и Тел Авив. Руснаците до такава степен предпочитат да се срещат със западните си АГЕНТИ във Виена, че ФБР нарича рутинната работа „виенски метод“. АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — офицер от КГБ, преминал на страната на Запада през 1961 г., работи във Виена от 1953 до 1955 г., за да държи под око съветските емигранти. ПЬОТЪР ДЕРЯБИН — друг ИЗМЕННИК от КГБ, също предприема пътуване до Виена като контраразузнавач. Той организира оставането в града на разузнавачи, приели чужда самоличност (АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ) след изтеглянето на съветските окупационни сили през 1954 г.