Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Генерал Уилям Уестморленд, командвал американските войски във Виетнам от 1964 до 1968 г., казва през 1970 г., когато вече е началник-щаб на армията на САЩ: „Ние бяхме не точно сляп гигант, макар и този образ да има нещо общо с истината.“
Главната особеност на войната от гледна точка на разузнаването е непрекъснатото търсене на „невидимия враг“.
ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ се провежда непрекъснато (вж. ОКСКАРТ A–12, БЪФАЛО ХЪНТЪР, БЛЕКБЪРД SR–71 и Ю–2 (U–2)), но поради 3-етажния склоп на тропическите гори снимането е много трудно. Правят се опити да се проникне в горите със сензори. Съгласно проекта Иглу уайт от самолет се пускат хиляди малки предаватели във форма на стрела, които се заравят в земята по протежение на 4800 км по основната линия за доставки на южновиетнамските партизани. От тях излиза антена, която наподобява растителността в джунглата. Тези сеизмични сензори трябва да уловят стъпките на хора или вибрациите на преминаващ камион. Те се самоунищожават, ако се извадят от земята. Предавателите са спуснати на кръстовища по цялото протежение на линията. Сигнали от тях се улавят в Тайланд, където компютър ги трансформира така, че аналитиците да могат да ги интерпретират.
Американски разузнавателни самолети също кръжат над потенциални разузнавателни цели в Северен Виетнам. Особен интерес представляват военнопленническите лагери в Северен Виетнам, в които се намират свалени американски летци. Разузнаването открива такъв лагер дълбоко във вътрешността на Виетнам — в Сон Тай, на 37 км от Ханой — и планира дръзко нападение. ЦРУ построява точен макет на Сон Тай (с кодово наименование Барбара) и внимателно подготвя нападение с хеликоптери. Атаката е извършена през ноември 1961 г. с изключително умение независимо от ответната ожесточена огнева атака. Нападателите успяват да избягат, без да дадат нито една жертва. Но си тръгват и без нито един военнопленник. Просто не е имало военнопленници. Разузнаването се е провалило.
Във Вашингтон невинаги се обръща внимание на анализите на разузнаването. Понякога „слепият гигант“ се оказва и глух. Във Виетнам, както и в много други войни по света, генералите и политиците невинаги се вслушват в докладите на разузнаването.
През юли 1965 г. според съвместно проучване на ЦРУ и РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) бомбардировките над Северен Виетнам имат ограничен ефект и не оказват влияние върху решимостта на войските на Хо Ши Мин да продължат войната. ЦРУ изтъква, че атаките няма да доведат до промени в комунистическата политика. Друго проучване, извършено 3 седмици по-късно от ЦРУ, потвърждава първото становище. Военните служби и РУМО изказват несъгласие. През 1966 г. друго проучване отново поставя под въпрос ефекта от бомбардировките. ЦРУ прави нова оценка, според която бомбардировките не са успели поради наложени ограничения.
През август 1967 г. позицията на ЦРУ се променя драстично още веднъж. Директорът на ЦРУ РИЧАРД ХЕЛМС дава на президента Джонсън своя оценка за бомбардировките. Хелмс отбелязва, че от март 1967 г. са извършени над 10 000 бомбардировъчни полета на месец над Северен Виетнам. Но, продължава той, „въпреки увеличаващите се трудности, икономическите загуби и трупащите се проблеми в управлението и логистиката вследствие от въздушната война Ханой продължава да посреща собствените си нужди и да поддържа агресията си в Южен Виетнам. Важният военен и икономически трафик продължава.“
Три седмици по-късно Хелмс представя „прецизен анализ“, подготвен за президента Джонсън. Документът разглежда Изводите за неблагоприятния изход във Виетнам и заключава, че рисковете от загубите във Виетнам „вероятно са по-ограничени и контролируеми, отколкото показват повечето предишни аргументи“.
Дори и на финалната сцена на видимата война — на 30 април 1975 г., когато хората се втурват към стълбата на хеликоптера върху покрива на сградата на ЦРУ в Сайгон (не на американското посолство), човек не го напуска чувството, че истината за тайната война ще си остане неизказана. ФРАНК СНЕП, аналитик от ЦРУ, който е там в самия край на събитията, пише в книгата си „Поносима пауза“ („Decent Interval“, 1977):