Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След окупирането на Франция семейство Уиндзор се отправя към неутрална Испания, а след това към Португалия. Там германските дипломати и разузнавачи обмислят начини за задържането на херцога в Европа и възможностите за отвеждането му в Германия. (Сред разузнавачите са представители на частната разузнавателна служба, ръководена от германския министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп.) В Лисабон херцогът получава телеграма от министър-председателя Уинстън Чърчил, който му нарежда да се завърне във Великобритания. Чърчил изтъква, че херцогът е подчинен на военните и би могъл да „изпадне в сложна ситуация“, с което намеква за военен съд, ако откаже да изпълни заповедта. (Херцогът има временно звание генерал-майор.) След това идва втора телеграма, която назначава херцога за управител на Бахамските острови, малка английска колония в Карибско море.
Като се опитват да използват малкото време, с което разполагат, германците изпращат ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ — изключително успешен разузнавач от СС, в Португалия, за да проведе операцията. Според плана семейство Уиндзор трябва да бъде примамено в Испания и да остане там, за да бъде „защитено“ от заговори, които застрашават живота му. Когато херцогът отказва да замине за Испания и решава да отплава за Бахамските острови, казва по-късно Шеленберг, Хитлер сам нарежда бившият крал да бъде отвлечен. Но Шеленберг, вероятно нарочно, не извършва отвличането и на 1 август 1940 г. херцогът отплава за Бахамските острови.
Високочестотни локатори
Средства за определяне посоката и — с помощта на множество приемници — местоположението на източника на радиопредаване. Използват се за откриване на вражески войски по суша и вода, а също и на лични тайни радиопредаватели и радиостанции. Работят в късовълновия диапазон.
Локаторите, наричани още Хаф-Даф (от английското съкращение HF/DF), отначало намират доста широко приложение при засичането на германските подводници по време на Втората световна война. Германските подводници, особено групите — т.нар. глутници, са прилагали следната тактика: щом открие съюзнически конвой, подводницата излиза на повърхността и предава своите координати, за да привлече в района и други германски подводници.
Кралският военноморски флот първи започва да използва Хаф-Даф със системи за прехващане както на сушата, така и по вода. През 20-те години британците започват да създават подслушвателни станции предимно за да засичат и да декодират радиопредавания. В края на 30-те години те съсредоточават усилията си в тази насока поради заплахата от въвличането на военноморския флот в Абисинската (Етиопската) криза и в Гражданската война в Испания. По време на испанския конфликт става особено важно да бъдат идентифицирани „пиратските“ (италиански) подводници, които нападат търговски кораби, превозващи провизии за републиканските войски. Кралският военноморски флот започва да съоръжава корабите си със системи Хаф-Даф в края на 30-те години. По-късно канадците разработват устройство, което автоматично записва разположението на радиопредавателя. Като ново подобрение, при което се използват услугите на избягали от нацистите френски учени-изследователи, американският военноморски флот разработва устройство, което автоматично записва и показва разположението на предаващата германска подводница като образ на екрана. С помощта на това устройство атаката се насочва към германската подводница, като образът се запазва на екрана дори и с новото й местоположение и дори има кратък радиосигнал след приключване на излъчването. Прототипната версия на тази система Хаф-Даф е изпробвана на разрушител в морето през март 1940 г., а след нея скоро се пускат нови, усъвършенствани модели.
Базите на сушата са ценни за определяне местоположението и за записване предаванията от германските подводници (за по-късното дешифриране и декодиране на програмата УЛТРА), както и за променяне маршрутите на конвоите. С помощта на Хаф-Даф на корабите, които ескортират конвои, се разкрива местоположението на „скритите“ подводници и се организират атаки или от ескортите, или от придружаващите ги самолети. Когато ескорт на конвой засече предаване от германска подводница, обикновено подводницата се намира на не повече от 15–20 мили. (Това е феноменът „оттласкване от земята“ при високочестотните предавания.) Когато бъде прехванато, съобщението дава възможност да се изпрати някой кораб от ескорта или самолет, за да търси германската подводница. Дори ескортът и да не успее да я унищожи, тя е принудена да се потопи и да прекрати предаванията си, като по този начин конвоят има възможност да промени генерално курса си и евентуално да избяга.