![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами двете корпорации, господин Крайдър? — попита Голоаз. — Системите им защитени ли са в момента?
— Да, господине. Веднага след изтриването на скритата програма те са напуснали мрежата, без да загубят нито ред от архивите си. Както разбирам, вече работят с нормални темпове и са свързани с новата мрежа Глоубнет. Не съм говорил с представител на „Даймлер-Бенц“, но обсъдих нещата подробно с компютърния директор на „Чейс Манхатън“.
— Значи има надежда? — зарадва се Голоаз.
— Така излиза — отговори Крайдър. — Сега поне знаем, че скритата програма може да бъде изтрита. Трябва само да открием какъв е новият ключ.
— Какво разбирате под „ключ“? — попита Жувармов.
— Не съм бил свидетел на експеримента. Предполагам, че става въпрос за името на скрития файл.
Компютърните специалисти отново се разгорещиха и забълваха техническите си безсмислици. Този път Жувармов ги прекъсна, преди останалите да са се отегчили напълно:
— Има ли още нещо, Питър?
— Да. — Мартин доближи лицето си до мониторите, без да ги изпуска от очи. — Това, което ще ви кажа след малко, е строго поверително. С тази проява на доверие разчитам изключително на дискретността ви.
Той млъкна. Реакциите бяха различни — от леко кимване и вдигната въпросително вежда до отворената уста на Вайзнер.
— Някои, естествено не всички отбранителни системи на нашето военно министерство са унищожени. Онези, свързани с компютърната мрежа.
Жувармов не трепна. Мартин разбра, че същото се е случило и с руските отбранителни съоръжения. Това обясняваше изключителната нервност на генерала в началото на разговора.
Голоаз запази спокойствие. Само устните му леко се свиха. Питър предположи, че ако французите наистина имаха проблеми със системите на армията, по някаква причина не го бяха уведомили. Вероятно веднага след срещата той щеше да поиска обяснение от шефовете си. Но това не даваше отговор на въпроса дали френската армия е компрометирана или не.
Израелецът беше по-емоционален. Питър го отдаде на възрастта. Вайзнер разшири очи, облегна се назад и зарови ръце в гъстата си коса. Той явно едва сега си даде сметка колко уязвим би станал Израел за по-малко компютъризираните си арабски съседи. Може би нямаше да се стигне дотам. Питър обаче беше сигурен, че Намръщения не е отминал и техните оръжейни системи.
— Това, което се опитвам да ви кажа, господа, е, че всички се намираме в пълна безизходица. И сега повече от всякога трябва да внимаваме за поведението на тези около нас. Разбирате ли ме?
— Китайците?… — плахо попита Виталий.
— Технологиите им са доста изостанали — обясни Питър. Голяма част от отбранителните им системи имат комуникационни връзки. Мисля, че и те вече са се сблъскали със същите проблеми като нас. Не разполагам с подробни сведения по въпроса. Утре ще знам със сигурност.
Жувармов се наведе напред и лицето му изпълни екрана. Малките бръчици край очите му се превърнаха в дълбоки каньони. Тъмните кръгове се открояваха върху бледата от преумора кожа.
Вайзнер започваше да нервничи. Нямаше търпение срещата да свърши.
Жувармов мълча дълго и накрая се реши:
— Част от… оръжейните ни системи в известна степен предизвикаха нашата загриженост. Отбранителни съоръжения, които нямам право да назова…
Русия, преди това и Съветите винаги бяха наричали ядрените си оръжия отбранителни. Питър усети как тревогата му нараства.
— Взехме решение да свалим бойните им глави. Процесът продължава и в момента. Така поне ще можем да ги обезвредим, ако бъдат изстреляни. Ще ги унищожим във въздуха.
Голоаз и Вайзнер се вцепениха от това признание.
Мартин се чудеше колко подробности му беше спестил директорът на разузнавателното управление към министерството на отбраната. Нима американските ядрени ракети също бяха извън контрол и можеха да бъдат изстреляни от Намръщения? Погледна към Крайдър; лицето му беше отражение на това на Вайзнер.
— Ясно, Виталий. Андре, Давид, искате ли да добавите нещо?
— Предстои ми един дълъг и особено неприятен телефонен разговор, Питър — каза Голоаз.
— Аз трябва да обсъдя нещата с по-горните инстанции. Възможно най-бързо — обади се Вайзнер.
— Добре. Всички вече знаем в какво положение се намираме. Информацията трябва да стигне до най-високите етажи на властта. Нека оставим отворена линията за връзка. Ако възникне нещо, обадете се. Ще се опитаме да помогнем. Виталий?